Начало

Предстоящо

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ
Читалище Братство 1869 - Кюстендил
Концерт „Музика и поезия”
Сряда, 20 Февруари 2019 09:17

На 19 февруари 2019 г. в Синята зала на читалище „Братство 1869” се проведе концерт „Музика и поезия” с участието на естрадния изпълнител Даниел Деянов, поетесата Ценцерушка Андреева и специалното участие на Музикална компания „Пей сърце”.
продължава>
 
Представяне на книга
Сряда, 30 Януари 2019 16:30

На 28 януари 2019 г. от 17:30 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869” Кюстендил бе представена книгата „Село, от слънце огряно“ на кюстендилския писател Георги Славчев. В събитието взеха участие проф. Цочо Бояджиев, музикантът Павел Чавдаров и режисьорът Душко Добрев.
продължава>
 
Тържествен концерт
Сряда, 30 Януари 2019 16:24

На 29 януари 2019 г. от 18:00 ч. в голямата зала на читалище „Братство 1869" се проведе Тържествен концерт по повод 141 г. от Освобождението на Кюстендил от турско робство. В програмата взеха участие състави от читалището: Музикална компания „Пей сърце", Смесен хор „Братство”, Вокална формация „Неразделни” и Туристически хор „Осоговско ехо”.
Слово за Освобождението на град Кюстендил изнесе експертът от РИМ „Акад. Йордан Иванов” Антон Венев.
 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда