There are no translations available.
В приюта се срещнахме с него. Навярно това бе поредната среща на изоставени птици. Аз бях синигерче с малко сърце. Той беше гарван- наглед невъзможна любов, стояща на жицата.
И как на теста „За двама“ да ни пишат шестица? С неговите черни криле, с кръпки от спомени, с наивното късче небе над моята цветна главица - две парчета живот, от други прогонени.
Беше приказно беден, но такъв го търсех отдавна, с много място в сърцето за лунни сияния и тихо, и кротко се случи - синигер и гарван си подарихме любов. Само това ни беше останало.
Живеехме кротко, с трохи от доброто подадени, стиснали здраво света върху тънката жица, докато един ден не чух : „Синигерче алено, приготви се. Дошли са за теб твоите птици“.
А той ме прегърна с крилото, съшито от мене, и после се сви, да не гледа как си отивам. Беше отдавна… Всяка любов е до време… Но нашата, наглед невъзможна, е тук и е жива.
Светлана Ангелова Поощрителна награда |
|