За всичко идва ред да плащаш ти,
защото всичко после се завръща:
тъй любовта, отблъсната преди,
след време ще потърсиш, ала късно.

И болката, узряла в нечий вик,   
край който равнодушно си отминал,
в един неподозиран още миг
в сърцето ти ще трепне след години.

Добрата дума, дето си спестил,
ще тегне в гърлото ти като камък.
Трева прегазена зад теб лежи.
Тя също има безпощадна памет.

Людмил Симеонов, гр. София
Специална награда