Аз в него или той чрез мене,
в действителност или в идея,
в материя или в движение –
светът около мен живее.

И аз сам в себе си го нося
през кръговрата от сезони.
А времето минава… Просто
расте трева. Звезди се ронят.

Светът е пълен със загадки.
Метаморфози. Мит  неясен.
Но времето е много кратко.
Движението ни отнася.

Човек е космос! И разбирам
алтернативата нелека:
в  света човекът не умира…
Умира космосът в човека

Цвятко Денчев,  гр. Велико Търново
Трета награда