Кърви земята ни, Апостоле!...
Земята,
заради която вечно млад остана…
Искрица в прашната история –
ни парят думите ти като заклинание…
Заслужихме ли
безпределната себеотдаденост?
И страшното бесило? Саможертвата?...
С това ли, че днес
на  педя някой разпродава
земята ти със изгревите блеснали
и въздуха й, и вика на вятъра среднощен,
полята й, водата и скалите…
…несръчно скрива песъчливата си вяра,
Но съвестта разядена не се лекува…
За едно се моля:
и пръстта, която тайно костите ти пази,
някой „патриот” за трийсет сребърника
да не изтъргува…

Мануела Симеонова, гр.  Русе
Специална награда