There are no translations available.
Когато слизаш в сребърни сандали
по сипеите голи на Олимп,
едва ли помирисваш ти, едва ли
благоуханния прозирен дим
в олтара на тракийския Сабазий –
над каменния му планински храм…
А твоят син Орфей живее там,
в свещената земя, за да я пази.
Когато стъпиш в своето светилище,
препълнено с осъдени души,
едва ли от делфийското си жилище
молитва чуват твоите уши
в далечен глас на пеещи звънци
с мелодия на слово чуждоземно…
Това е всъщност праезикът древен
на моите и твоите предци.
А щом достигнат леките ти стъпки
триножника на верния оракул,
усещаш ли как в ритъма на тъпан
земята цяла сякаш се разклаща?
Не се учудвай, че шуми кръвта ти
като море в нозете на Европа…
А името, досущ като… Родопа,
избистря ли ти спомените смътни?
Досещаш ли се, с риск да ме намразиш,
чии върховни богове са първи?...
Дори сега със смърт да ме накажеш,
то истината пак ще е безсмъртна.
Когато утре ти прехвърлиш склона,
и скрият те мъглите олимпийски,
спомни си от небето, Аполоне,
за земните си корени тракийски.
Втора награда:
Галина Вълчева-Димитрова, гр. Пловдив
|
