Отдавна не отмервам време,
всеки часовник
ще превърна във цвете.
Светът е само
съвкупност от аромати
и нищо повече.

Разбраха, че могат
да затворят тялото,
но не и умът ми.
Научих, че нямам ли
какво да дам –
е  време да си тръгна.

Не съм от хората,
които местят охлювите след дъжд.
Всеки има право на посока и път.
И хубав ли е денят,
ще изляза да го срещна.
Не ще ме видиш вътре.

Габриела Панова, гр. Кюстендил
Специална награда