Чудак си бе, различен от чудаците.
Живееше във пещера на ъгъла,
говореха, че твърде е невзрачен,
че има куче зло и ято гълъби.
Не идваше при другите във кръчмата,
то, кръчмата, и тя се сви от лани -
и хората, и лятото се свършиха,
но той дойде отнякъде и тук остана.
Съсед му бе стар фехтовач на думи
и с него се сражаваха словесно -
тогава виждахме над пещерата лумнал
от Феникс огън да гори безчестия.
И цяло село бяхме храненикът му –
просяк го мислехме, хлебар бе всъщност,
но само в тъмното се рееше светликът му,
когато носеше по къщите насъщния.
Тъй времето вървеше, а във ниското
на тиха нива сееха се кръстове -
чудакът беше там и ги почистваше,
по-бял от всички ангелски отсъствия.
Докато дойде ден и всички чухме,
че влязъл в кръчмата и мълчаливо -
с рецептата за хляба и със кучето,
приседнал и прегърнал с поглед живите.
А после си заминал в свойта нива
голяма като хляба му пречистен.
И чудото му в селото сънувахме
все по-далеч от лошите ни мисли.
Първа награда
Светлана Ангелова
гр. Харманли |
|
|
Фотогалерия