There are no translations available.
Не капе кръв от устните ми, дяволе. Не рухна върху кишата душата ми. Под ноктите ми клечки са останали и помня раните от думи грапави.
Забивай си тризъбеца, отровния. Ще бъде кратко царството ти в плиткото. Ще гасне залезът – главня в пороите. Ще стържеш с рог по хляба и молитвите.
Не съм безгрешна, знам си ветровете. И те ме помнят – листопада в полет. Целувах от копнежен дъх изплетена. Прегръщах залезите не за роля.
Сега ми отвържи ръката, лявата, да те помилвам с пръсти подкосени. Дори да ми прекършиш необятите, след тебе пак ще ми възкръснат вените.
Обичал ли си, теб ли са обиквали? Мълчиш! Горят в очите клади адови. Голгота вдига кръста си, а стигмата нарича се Любов. И си я страдаме.
Втора награда Ваня Велева гр. Ямбол
|
|