Home Gallery Девети национален фестивал на шлагерната и стара градска песен “Пей сърце” Кюстендил 2015 (29-30.08.2015)
Gallery

29-30.08.2015
Девети национален фестивал на шлагерната и стара градска песен “Пей сърце” Кюстендил 2015

310815 1
Image Detail Image Download
310815 2
Image Detail Image Download
310815 3
Image Detail Image Download
310815 4
Image Detail Image Download
310815 5
Image Detail Image Download
310815 6
Image Detail Image Download
310815 7
Image Detail Image Download
310815 8
Image Detail Image Download
310815 9
Image Detail Image Download
310815 10
Image Detail Image Download
310815 11
Image Detail Image Download

 

 

Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Прикотвена
There are no translations available.

„Корен дълбоко в небето,
към сърцевината увлечен.“
Биньо Иванов


Поезийо – Сезам за бедняка у мен,
хралупа за сетни ситни арабески
из подмамните свърталища на Битието,
спря да се пишеш.
Затвòри се.
Морето се удави в горчивия ти вкус.
Бездните издълбаха върховете ти и издъхнаха в тях.
Страниците се накървùха от резкùте на гласа ти,
от епичната битка на думите между кътниците ми
със скорпионите на призрака Време.
Деветдесет и девет дни из тебе враждуваха
втресени истини,
творчески немощи,
барутни теории
в разпокъсана дреха на еднокрило…
Какъв триумф на подвижните пясъци!
Поезийо – антракт в греховете ми…
Улиците се довлякоха
с пъстрилата и безличието си в теб,
с аномалиите на оголения си нерв от претенции.
Страниците ти – хергелета в мъглата
към изящни грòбове на вшити надежди
между кориците...
А този, който навиваше пружината на твоето зачатие,
този, който опразни пластовете ми –
пренареди ги – в рафтове живителни свлачища,
този, който разравяше, вилнееше, тръшкаше, тласкаше,
в-а-е-ш-е
теб, Поезийо,
остана назад, и остана заключен,
и остана тъй горделив, както беше,
и остана в многоногите въглени на подкорието ми
от нощите,
когато те разсмъртвахме,
от водовъртежите,
в които ти драпаше по дъното си безкислородно
с малките и големите носовки
на азбуките ни
и с непонятната писменост на непроходилите тела.

Доубива ме набиращото скорост биене на сърцето ти.
Моето е спряло на три след полунощ.
А този, който източваше виното си в теб,
ще напоява
безсънията на върха на миглите ми.
И ще слага устни с цвят на фýксия
по други такива…
Поезийо – прикотвена сприя към брега на очите му…


Поощрителна награда
Татяна Йотова, гр. Айтос