Има дни – като дълги карфици, когато се молиш
тази пагубно груба тропоска да бъде лош сън
и в деня, който следва да можеш сърце да оголиш,
както блага пчела – за цвета на разцъфнал салкъм.
Има дни тесногръди – свидливи и слепи илици,
през които не можеш и копче за сън да провреш.
И в такива моменти мечтаеш поля с ечемици –
да нахранят очите ти, точно преди да умреш.
Има дни, пребледнели от страх, през които се раждаш
като дребни изрезки от плат във ръце на чирак,
който още не може прилично да шие и снажда,
но те скърпва – лъч сукно с ръба на дебел полумрак.
И тогава обличаш най-смело ушитата дреха –
от глада на пчелата, стопил се в акациев мед,
и цвета на нивята, подпалили синята рехавост
на небето ти. Виждаш отново. Кроиш. Занапред.
Трета награда
Ирина Радионова
гр. Разград |
|
|
Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025
