There are no translations available.
Ще сложа посребрелия си свят в количката за минало,
гальовно пари зимата под босите ми пръсти,
а аз съм тъй голяма, че достигам до кандилото
на миналия ден, преди от изток той отново да възкръсне.
Ще нарисувам малко хляб за птиците – да има,
до тебеширените им тела ще мърка сиво коте,
а после друга есенна жена след мен ще мисли зимно
и ще плете кожух за новите животи.
Ще се усмихна – всички стари улици са мои,
в прозорците им вятър и любов са впили устни,
а мислите с море и онзи белег от родилните покои,
са божи знак, че нищо не пропуснах.
А после ще се върна у дома. Насред света,
ще бъда майчинският вик във бурно време
и дори синът ми няма да знае, че вече живея в дъжда -
като сълза, възкръснала след мене.
Поощрителна награда
Светлана Ангелова – гр. Харманли |
|
|
