Варя рачел, а залезният ден изплита
дантели по дъските на дуварите.
Край мен натрапчиво жужат пчелите,
пияни от вълшебните нектари.

Усещам се и аз пчела за кратко –
ефирна, лекокрила и отнесена
във рая на божественото сладко.
Обичам тази плодоносна есен,

нашарила листата на лозницата
във топлите нюанси на дъгата.
Обичам гладните очи на птиците,
във полет изкълваващи зърната,

изпълнени със слънце и мистерия.
Надявам се в златистата й дреха
благѝнка и за мен да се намери,
предлагаща ми ситост и утеха,

когато – дебнеща лисица в мрака,
до мене тихо се промъкне зимата.
Всесилна е. Смирено я очаквам, но
надежда трябва винаги да има.

Светла Гунчева, гр. Бургас
Специална награда