Расте и слиза, без да разбере.
Превръща се в поток,
река
и приток.
С река се слива,
влива се в море.
Попива в кръговрата –
вечна скитница.

Гори превзема и руши скали,
но не за да направи впечатление.
Не й личи, когато я боли,
не хули
и не търси извинение.

По своя агрегатен ритуал
тя ще се спусне предано отгоре
и никой на света
не би успял
да влезе в същата
вода повторно.

Тече реката –
старогръцки стих –
от извора към смисъла
надолу.
От жажда неведнъж на гладно пих,
защото беше
гола и неволна.

Не искам по вода да ми върви
и да вървя като Исус по нея.
Аз искам
малко повече, уви:
като водата просто да живея.

Славимир Ганчев, гр. София
Първа награда