Начало Фотогалерия Музикална академия

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Фотогалерия


Музикална академия

ma 2
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 3
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 4
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 5
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 6
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 7
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 8
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 9
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 10
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 11
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 12
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 13
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 14
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 15
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 16
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 17
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 18
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 19
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 20
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 21
Детайли за снимката Изтегляне на снимката

 

<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда