Удобно настаних се в себе си, макар да ми убягва оная плавност в преходите, макар суровата сантименталност да ме прегръща като вълчи вятър и до днес отвътре. Оказа се – многоетажие е самотата ми: в мазето ще складирам анекдоти, поизбелели връзки, претопени страхове; ще пия чай от дюли на партера с бинтованите рани от спомени неканени; по стълбите ще нарисувам с гваш ескизи – дрезгавините на сърцето; таванското пространство ще населя с божества; просъниците – построения – ще украся със безлюбовни тъжнотии, да скрия процепите, кухините... На покрива единствено оползотворявам свободата – безбрежия мъждукат, шумят в ушите думи (отекват в костите), но органичен съм във тази си обвивка. И по корем пълзя към мислите: акустиката им звучи като поезия – константата в живота ми. И ето – превъзмогнах те!
Специална награда Веселин Веселинов гр. София |
|