Начало Фотогалерия Музикална академия
Фотогалерия


Музикална академия

ma 2
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 3
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 4
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 5
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 6
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 7
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 8
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 9
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 10
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 11
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 12
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 13
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 14
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 15
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 16
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 17
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 18
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 19
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 20
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 21
Детайли за снимката Изтегляне на снимката

 

<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Безсмъртници

Черни, черни повои, а майката скубе косите си…
Кой е хвърлил във люлката тридесет сребърни гроша?!
Над детето ѝ бдят две невидими зорки орисници –
бяла, бяла едната, а другата – винаги лоша.
Нани-на, сине мой! – песента ѝ накъсват въздишките
и се моли горчиво на Господ сина ѝ да пази.
Ще се юрнат пътеките кози по мъките скитнишки,
а духът ще лети, ненаучен позорно да лази.
… Младенецът открехва очи и провижда във тъмното –
и небето разбира, че тук се е пръкнал комита!
Щом петлите пропеят, байрак ще развее по стръмното,
но е мъничък още и нощ е – и падат звездите.
… Ала времето бърза. Кълбото разплитат годините –
и орисан да бъде свободен, синът ще зареже
одаята и сладкия хлебец, защото светинята
е една – и е майка България! Болка и нежност…
Сто предатели утре ще късат месото му – времето
ще затрие греха им, но Господ ще види отгоре!
И главите побити! – са в нивата кървава семето,
дето свършване няма и дето със Господ говори…
Той е Ботев. И Левски. Шишман… И безименен българин.
Тези страшни Христосовци бдят и сега като стражи!
Затова и небе, и земя ги орисват с безсмъртие –
и последната дума не Юда, а Бог ще я каже.

Първа награда
Светлана Йонкова
гр. София