Начало Фотогалерия Музикална академия

Актуално

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Фотогалерия


Музикална академия

ma 2
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 3
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 4
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 5
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 6
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 7
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 8
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 9
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 10
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 11
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 12
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 13
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 14
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 15
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 16
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 17
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 18
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 19
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 20
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
ma 21
Детайли за снимката Изтегляне на снимката

 

<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Цветето на солта

Морето се отдръпна,
отстъпи пред настъпващия студ;
вълните скриха лъвските си гриви.
Дори скалите се отрекоха
от нас – а някога простирахме
душите си
от изумруд и люспи
върху горещите им длани.
Кристалчетата fleur de sel,
с които ги засищахме,
са вече
рафинирана трапезна сол.
Изчезнаха един след друг и
цветовете – зеленият, след него жълтият...
Остана само споменът за взрив,
за луди приливи и отливи в небцето.

За някаква
живяна
соленост на мига.
Защо застигаме умирането си?
Били ли сме изобщо някога на път?

Край Атанасовското езеро отдавна
не прелитат пеликани – Виа Понтика е само
експонирана метафора
за смърт.

Сега вървим на юг –
все по на юг
в мъртвилото на този бряг,
изгубил между хилядите хоризонти своето море,
и търсим в намека за синьо
цветето,
погребано от нас когато бяхме още
живи


Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол