Не ги одумвайте, че тръгват сляпо
Със сак мечти, адрес, един билет.
За чер хляб с чер труд чужда пръст ще драпат
Животът ще ги нищи като дреб.

Ех, тук-там някой ще изпсува гневно...
Накрая... пак ще стане автомат!
Кръв, пот, ум, съвест ще пресмята в евро...
Едни –  ще се пречупят... Продадат!

На дребно ще крадат, хитруват, просят.
И ще затъват в кал. А нощем с крек
Ще бягат от гъмжащите въпроси:
„Кой бях? Кой съм? Защо? Как? Накъде?“

Най-ловките в житейската рулетка
Ще грабнат джакпот. Ще се „уредят“.
Ще парадират с лукс. Зверчета в клетка.
И в омагьосан кръг ще се въртят.

Все нещо ще им липсва. Ще се връщат
Насън към корените си назад.
Ще скърпват разпиляната си същност
И бледи спомени за роден град.

Полуусетили неумолимо:
Продали са се за живот менте.
Разкъсват се, но… Имат две чужбини –
И тук. И там. Родина –  вече не!

Здравка Христова, гр. Русе
Специална награда