XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

Дуендето секна - 
така изведнъж - 
и клонката мирта във вазата вехне.
Навън е суграшица - 
смръзнал се дъжд,
в душата ми - 
мъртви сибирски полета.

Каторга са те,
пада слънцето в плен
и песен на мъртвите* гложди окото.
Последно небе за последен човек - 
все с гръб към смъртта 
и с лице към живота.

И тъмно, и димно - 
вселенска печал.
Мъгла милостиво заобля ъглите.
А някой извика: 
“Хей, плачеш ли там?”
Служител господен за мен ли попита?

Лицето не виждам.
Кимвали звънят.
Гласът му разнищва до край тишината:
“Надежда ти нося, 
посока
и път. 
Без Мене посоки и пътища няма”.

*”Мъртвите сибирски полета” - роман на Виктор фон Фалк;

Лили (Лиляна) Славова Качова
гр. София