Gallery

БЕЗСИЛИЕ

There are no translations available.

Не ми е вкусна неговата плът –

пресища ме, а гладна ме оставя.

Ръцете ти години ме горят,

а всякак се старах да ги забравя…

Залоствах най-дебелите врати

за да не виждам нищо, да не чувам,

ако пристигнеш неочакван ти

и видиш как покорно го целувам…

И зърнеш тази страшна Самота,

която от душа импровизира...

Веднъж ли ни се случва Любовта

или след нея дълго се умира?

Преодолим е земният маршрут,

/животът в същината си е кратък/.

Аз оцелях в безверие и студ,

на челото със твоя отпечатък.

И не че няма други същества,

които да усещам приближени,

но ти владееш мойте сетива

и ти течеш във тъмните ми вени.

Душата своя истина кове,

а моята отказва да те мрази.

До нови срещи! В други светове.

Когато си готов да ме опазиш.

Красимира Макавеева,
гр. София
Втора награда