Начало Фотогалерия Фолклорен фестивал "Кюстендилското селско хоро - ритъм и хармония" (16.10.2010)
Фотогалерия

16 октомври 2010
Фолклорен фестивал "Кюстендилското селско хоро - ритъм и хармония"

1610101
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
1610102
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
1610103
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
1610104
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
1610105
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
1610106
Детайли за снимката Изтегляне на снимката

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Прикотвена

„Корен дълбоко в небето,
към сърцевината увлечен.“
Биньо Иванов


Поезийо – Сезам за бедняка у мен,
хралупа за сетни ситни арабески
из подмамните свърталища на Битието,
спря да се пишеш.
Затвòри се.
Морето се удави в горчивия ти вкус.
Бездните издълбаха върховете ти и издъхнаха в тях.
Страниците се накървùха от резкùте на гласа ти,
от епичната битка на думите между кътниците ми
със скорпионите на призрака Време.
Деветдесет и девет дни из тебе враждуваха
втресени истини,
творчески немощи,
барутни теории
в разпокъсана дреха на еднокрило…
Какъв триумф на подвижните пясъци!
Поезийо – антракт в греховете ми…
Улиците се довлякоха
с пъстрилата и безличието си в теб,
с аномалиите на оголения си нерв от претенции.
Страниците ти – хергелета в мъглата
към изящни грòбове на вшити надежди
между кориците...
А този, който навиваше пружината на твоето зачатие,
този, който опразни пластовете ми –
пренареди ги – в рафтове живителни свлачища,
този, който разравяше, вилнееше, тръшкаше, тласкаше,
в-а-е-ш-е
теб, Поезийо,
остана назад, и остана заключен,
и остана тъй горделив, както беше,
и остана в многоногите въглени на подкорието ми
от нощите,
когато те разсмъртвахме,
от водовъртежите,
в които ти драпаше по дъното си безкислородно
с малките и големите носовки
на азбуките ни
и с непонятната писменост на непроходилите тела.

Доубива ме набиращото скорост биене на сърцето ти.
Моето е спряло на три след полунощ.
А този, който източваше виното си в теб,
ще напоява
безсънията на върха на миглите ми.
И ще слага устни с цвят на фýксия
по други такива…
Поезийо – прикотвена сприя към брега на очите му…


Поощрителна награда
Татяна Йотова, гр. Айтос