Начало Чествания 110 г. В. Паспалеева
110 години Веса Паспалеева
Приключи Първият национален поетичен конкурс "Веса Паспалеева"
Понеделник, 01 Март 2010 11:01

    Приключи Първият национален поетичен конкурс "Веса Паспалеева", който бе обявен от Читалище „Братство” и литературен клуб „Веса Паспалеева” - Кюстендил, по повод 110 години от рождението на детската поетеса Веса Паспалеева, за деца от 11 до 15 години - за стихотворение и приказка на свободна тема.
    Жури прегледа постъпилите 243 творби - стихове и приказки на 168 автори и определи:

продължава>
 
110 години от рождението на вълшебницата на детското слово Веса Паспалеева

    Кюстендил е дал на България много имена в сферата на културата и изкуството. Сред тях с неподправима искреност и творческа зрялост блести името на нашата съгражданка, поетесата, магьосницата на детското слово Веса Паспалеева.

    Веса Паспалеева е родена в Кюстендил на 3 март 1900 година в дома на видния общественик Владимир Караманов. От най-ранна възраст тя обиква словото, чрез приказките и песните - пети и разказвани в дома й, а това по-късно оказва много голямо влияние за поетичното й формиране. След Първата световна война в града творят и живеят утвърждаващият се художник Владимир Димитров-Майстора, писателят Георги П. Стаматов, съдия в местния съд, поетът Емануил Попдимитров. Заобиколена от тези колоси на изкуството крехката девойка прави първите си творчески опити. Още повече и любовта й към книгите провокира у нея желанието да пише. Първото си стихотворение написва на 10 години. Чест гост в дома на Караманови е писателят Антон Страшимиров - военен кореспондент, който поощрява Веса Паспалеева. Като ученичка в Кюстендилската Девическа гимназия тя прави първите си литературни опити. Пишела драми, романи, повлияни от големите промени след войните. Нейна учителка по литература е младата Елисавета Багряна. Веднъж Антон Страшимиров, който често посещава града и дома на общественика и краеведа Владимир Караманов - бащата на Веса Паспалеева, разгледал написаните от нея творби и в края на една от тетрадките видял едно вълнуващо детско стихотворение, което Веса написала за пролетта.

продължава>
 


Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Тротоарно отопление

Циганче продава свещи
и припява с красноречие,
седнало на тротоара,
че за бога мъртви няма.

Чат-пат спират купувачи.
Дават омазнени левчета,
дърпат лекичко от наръча,
и завиват в старо вестниче.

Други пробват на огъване.
Мекото не е на мода
дори и кога бога молиш.

Иска ни се с пален восък
вечно да ни служат ангели.
Да отмиваме душите си
с огън, звън и дитирамби.

Господ пали само в пъкала.
Там топи катран за грешници
и поддържа притеснение
за мискини и неверници.

Циганче продава свещи
и припява песен стара,
че за бога мъртви няма.
Ами ако бог го няма?

 

Георги Василски, гр. София
Специална награда