Home 140 г. читалище...
140 години читалище "Братство"
There are no translations available.

 

 
140 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ЧИТАЛИЩЕ "БРАТСТВО" - КЮСТЕНДИЛ
There are no translations available.

01.07.1869 г.

    Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града преди 140 години. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

Read more...
 
С благодарност и поклон пред Вас ,,Читалищни дейци”
Tuesday, 01 September 2009 22:12
There are no translations available.

    Елена  Конова

    Народите имат свое детство, което идва от безпаметните времена на рода и племето, което освен територия, която населява, има и своя култура.....която защитава за повече спечелени души….. битката в дълга……..С векове нашия народ е оцелявал, защото никога не е забравял от къде идва и къде се намира.

Read more...
 
ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
Friday, 22 May 2009 22:12
There are no translations available.

    Доц. Кирил Поромански

    При това многодетна майка от онези щедри интелигентни майки, които не просто дават живот на своите деца. Но им помагат от цялата си щедра душа и с всичките си неизчерпаеми сили да израснат пълноценни граждани на своя род и родина. И като укрепнат духовните им криле, дава им простор да полетят в утрото на своя живот.

Read more...
 


Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Цветето на солта
There are no translations available.

Морето се отдръпна,
отстъпи пред настъпващия студ;
вълните скриха лъвските си гриви.
Дори скалите се отрекоха
от нас – а някога простирахме
душите си
от изумруд и люспи
върху горещите им длани.
Кристалчетата fleur de sel,
с които ги засищахме,
са вече
рафинирана трапезна сол.
Изчезнаха един след друг и
цветовете – зеленият, след него жълтият...
Остана само споменът за взрив,
за луди приливи и отливи в небцето.

За някаква
живяна
соленост на мига.
Защо застигаме умирането си?
Били ли сме изобщо някога на път?

Край Атанасовското езеро отдавна
не прелитат пеликани – Виа Понтика е само
експонирана метафора
за смърт.

Сега вървим на юг –
все по на юг
в мъртвилото на този бряг,
изгубил между хилядите хоризонти своето море,
и търсим в намека за синьо
цветето,
погребано от нас когато бяхме още
живи


Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол