Home Celebrations 140 г. читалище...

Current

There are no translations available.


Двадесет и четвъртото издание ще се проведе от 8 до 11 април 2020 г. в гр. Кюстендил.

ПОДРОБНОСТИ

 

 

140 години читалище "Братство"
There are no translations available.

 

 
140 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ЧИТАЛИЩЕ "БРАТСТВО" - КЮСТЕНДИЛ
There are no translations available.

01.07.1869 г.

    Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града преди 140 години. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

Read more...
 
С благодарност и поклон пред Вас ,,Читалищни дейци”
Tuesday, 01 September 2009 22:12
There are no translations available.

    Елена  Конова

    Народите имат свое детство, което идва от безпаметните времена на рода и племето, което освен територия, която населява, има и своя култура.....която защитава за повече спечелени души….. битката в дълга……..С векове нашия народ е оцелявал, защото никога не е забравял от къде идва и къде се намира.

Read more...
 
ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
Friday, 22 May 2009 22:12
There are no translations available.

    Доц. Кирил Поромански

    При това многодетна майка от онези щедри интелигентни майки, които не просто дават живот на своите деца. Но им помагат от цялата си щедра душа и с всичките си неизчерпаеми сили да израснат пълноценни граждани на своя род и родина. И като укрепнат духовните им криле, дава им простор да полетят в утрото на своя живот.

Read more...
 


За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Размисъл пред портрета на Левски
There are no translations available.

Кърви земята ни, Апостоле!...
Земята,
заради която вечно млад остана…
Искрица в прашната история –
ни парят думите ти като заклинание…
Заслужихме ли
безпределната себеотдаденост?
И страшното бесило? Саможертвата?...
С това ли, че днес
на  педя някой разпродава
земята ти със изгревите блеснали
и въздуха й, и вика на вятъра среднощен,
полята й, водата и скалите…
…несръчно скрива песъчливата си вяра,
Но съвестта разядена не се лекува…
За едно се моля:
и пръстта, която тайно костите ти пази,
някой „патриот” за трийсет сребърника
да не изтъргува…

Мануела Симеонова, гр.  Русе
Специална награда