There are no translations available.
Страшна есен погълна душата на топлия юли. Заваляха сълзи от очите на нощните птици. Само тебе обичах и исках в живота си, чу ли? Днес и аз не разбирам как всъщност крещя ти „Иди си!”
И пред целия свят сякаш днес коленича ранена. Разплакана, тъжна, използвана грозно и грубо. Къде се намира животът – живот да си взема? Когато умира човек, би ли молил за друго?
Днес от вятъра знам, че сълзите за теб са напразни. От морето разбрах, че е разпнат самотният юли. Че съм смешна и жалка след тебе, сърцето ми каза. И каза ми също, че пулсът е равен на нула.
От тебе научих какво е да викаш от болка. Със тебе разбрах колко градуса става във ада. И точно когато си мисля, че вече не мога, така ме докосваш, че нулата става хиляда.
Поощрителна награда София Милева, гр. Хасково |
|