Other courses
See more...
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||
За кандидат-студенти
Намерете ни във
Gallery
Конкурс "Биньо Иванов"
| ДУША |
There are no translations available. Една жена пристъпва през снега, без никаква посока и пъртина. Под мишница със свойта самота, нарамила живота си отминал. Не бе живяла никак леко тя. Сама отгледа и децата си, а нейният човек се запиля нанякъде да гони вятъра. Пораснаха децата, отлетяха и всяко сви гнездо далече. Остана тя сама под стряхата, загърната във вехтото елече. И ето я, напредва в тишината. Наоколо е бяло, чисто бяло… Снегът се отразява в очилата й, покрива всичко с меко одеяло и заличава по смрачаване следите й. А тя присяда уморена в пряспата, въздъхва леко, благо се усмихва… Душата й е бяла, снежно бяла. Таня Попова, гр. СофияСпециална награда
|