На камбаните злите езици разнасят мълвата
и се пръскат осколки с тъга по площадите пусти.
Ветровете прегризват юлари и сабите вадят
и разсичат небето, забулено с къдрави фусти.
И се спуска априлският сняг по цъфтящите вишни.
И превзема лехите градински с прегръдка студена.
Черни облаци глозгат плътта на надежди предишни
и се смръзва кръвта насред пролет по тънките вени.
Аз не вярвам в каприза случаен, попарил сезона.
Над греховния свят се порутва задълго небето.
От очите на зимата злото със зло ли се гони,
както змийският възел разделя се само с мачете?
Боледува отдавна изконната наша човечност,
а войната напредва към нас в помътнялата киша.
И със всички почернени майки се моля сърдечно –
нека гълъби мирни прелитат над бялата вишна.
Първа награда:
Ваня Велева
гр. Ямбол
|
|
|
Преподавател: ЕМИЛ МИТРЕВ 
Други курсове