… И молех се: по белезите от нестигнати мечти да се заселят бурени – да задушат напомнянето за висящо поражение. Кое ще надделее: надеждата, че раната ще се заобли някак, или на белезите сигурни жилата все по-дълбоки корени ще пускат?
Началото на впиването им в ума ми е свенливо. Небрежно се установяват, присторва ми се – ексцентрични оправдания валят. Отпосле бегло запълзяват из коридорите на мисълта, по мнимото спокойствие с копитца ровят в илю̀зийни предначертания и, присмехулни, по фината моторика на скепсиса се размълчават, усещам плътността им че набъбва – вкаменяват се. Провалите смъдят – парейдолии трайни – видения без аналог, немилостиво издълбани в рисунъка на временното време. Как бавно, но категорично клейма се напластяват с трикратното самопроклятие: да си останат видими, спасителна забрава да не никне върху тях и да не може никой да ги ашладиса.
… Да се заселят бурени се молех.
Татяна Савова Йотова гр. Айтос
|
|