… И молех се:
по белезите от нестигнати мечти
да се заселят бурени –
да задушат напомнянето
за висящо поражение.
Кое ще надделее:
надеждата, че раната ще се заобли някак,
или на белезите сигурни жилата
все по-дълбоки корени ще пускат?
Началото
на впиването им в ума ми
е свенливо.
Небрежно се установяват,
присторва ми се –
ексцентрични оправдания
валят.
Отпосле бегло запълзяват
из коридорите на мисълта,
по мнимото спокойствие
с копитца ровят
в илю̀зийни предначертания
и, присмехулни,
по фината моторика на скепсиса
се размълчават,
усещам плътността им че набъбва –
вкаменяват се.
Провалите смъдят –
парейдолии трайни – видения без аналог,
немилостиво издълбани
в рисунъка на временното време.
Как бавно, но категорично
клейма се напластяват
с трикратното самопроклятие:
да си останат видими,
спасителна забрава да не никне върху тях
и да не може никой да ги ашладиса.
… Да се заселят бурени се молех.
Татяна Савова Йотова
гр. Айтос
|
|
|
Преподавател: Костадин Нейков
Музикална школа