Начало За нас

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и шестото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 6 до 8 април 2023 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

ПРОГРАМА
За нас
История на читалището

Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.
продължава>
 
Читалището днес

През годините читалище „Братство” се утвърждава като важен център за културна дейност на територията на Югозападна България.

Целта на организацията е да задоволява потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществява дейността си, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

През 2005 г. в НЧ „Братство 1869” бяха възродени голям брой дейности и мероприятия.

продължава>
 


Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Странджански етюд

След градска жега като в преизподня
и закъснели нощни самолети,
пристигам смела, волна и свободна
на онзи бряг, където Той ми свети.
И ме очаква. Просто. Търпеливо.
Без грам фалшив апломб и без преструвки.
И ме откарва. Надалеч. Щастливо.
В сърцето на нощта. След две целувки.
Там е гористо. Тихо. До зловещо.
От тишина и мисли разпилени.
Аз много искам да му кажа нещо,
което отлежава в мойте вени.
Но нямам и секунда да разказвам,
защото преживявам, чувствам, дишам.
И се потапям в странджанската пазва,
та после в градски стих да я опиша.
А времето като конец се точи.
Не може да се вшие здраво в мене.
Върти една любовно-късна плоча,
в следобеди, с очите му видени.
Минават часове, до писък ярки.
По хребета лениво се търкулват.
Душата ми в най-августовски шарки
докосва, вижда, преживява, чува.
И става лека. Като първородна.
И става дом, пристанище и къща.
И става Обич. Честна. И свободна.
И го целувам.
И не ми се връща.

Първа награда
Красимира Макавеева, гр. София