Начало За нас
За нас
История на читалището

Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

продължава>
 
Читалището днес

През годините читалище „Братство” се утвърждава като важен център за културна дейност на територията на Югозападна България.

Целта на организацията е да задоволява потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществява дейността си, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

През 2005 г. в НЧ „Братство 1869” бяха възродени голям брой дейности и мероприятия.

продължава>
 


Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Насъщност

Чудак си бе, различен от чудаците.
Живееше във пещера на ъгъла,
говореха, че твърде е невзрачен,
че има куче зло и ято гълъби.
Не идваше при другите във кръчмата,
то, кръчмата, и тя се сви от лани -
и хората, и лятото се свършиха,
но той дойде отнякъде и тук остана.
Съсед му бе стар фехтовач на думи
и с него се сражаваха словесно -
тогава виждахме над пещерата лумнал
от Феникс огън да гори безчестия.
И цяло село бяхме храненикът му –
просяк го мислехме, хлебар бе всъщност,
но само в тъмното се рееше светликът му,
когато носеше по къщите насъщния.
Тъй времето вървеше, а във ниското
на тиха нива сееха се кръстове -
чудакът беше там и ги почистваше,
по-бял от всички ангелски отсъствия.
Докато дойде ден и всички чухме,
че влязъл в кръчмата и мълчаливо -
с рецептата за хляба и със кучето,
приседнал и прегърнал с поглед живите.
А после си заминал в свойта нива
голяма като хляба му пречистен.
И чудото му в селото сънувахме
все по-далеч от лошите ни мисли.

 

Първа награда
Светлана Ангелова
гр. Харманли