Начало За нас

Актуално

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 7 до 10 април 2021 г. в гр. Кюстендил.

Подробности - регламент и заявка за участие ТУК!

 
За нас
История на читалището

Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.
продължава>
 
Читалището днес

През годините читалище „Братство” се утвърждава като важен център за културна дейност на територията на Югозападна България.

Целта на организацията е да задоволява потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществява дейността си, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

През 2005 г. в НЧ „Братство 1869” бяха възродени голям брой дейности и мероприятия.

продължава>
 


За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ОБИЧАМ ТЕ, ТАТКО!…
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите подли кроежи плете...
И невидим разнася в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки.
И земя плодородна, в която Ти семето сееш.
Ако днес ураган ненадейно челата ни сбърчи,
утре слънце прощаващо в чисто небе да изгрее...

До последния атом извайвал си всеки от нас.
И познаваш изцяло човешката крехка природа.
Колко лесно замесва тесто фарисейският квас!...
Как замайват онези слова, че „човек звучи гордо”...

Направѝ ни да станем по-ниски дори от тревата,
за да пием с напукани устни от вечния извор.
Напои коренищата сухи с дъжда благодатен.
И отново от тях ще поникнат зелени филизи.

Ще израснат дървета... Ще раждат добри плодове…
Ще успеем накрая глада за любов да заситим!
А от вярата саби и щитове ще изковем
да пронижем коварния Луцифер право в гърдите!

Ще прогледнат тогава очите ни слепи!... А сетне
ще се гмурнем до дъното в себе си, в своя зачатък…
Ще съзрем Твоя образ… И в нас ще възкликне детето,
доверчиво простряло ръчички: „Обичам те, Татко!”

 

Албена Димитрова,
гр. София
Първа награда