Посетете още...
|
||||||
|
||||||
|
||||||
За кандидат-студенти
Намерете ни във
Конкурс "Биньо Иванов"
ОБИЧАМ ТЕ, ТАТКО!… |
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.Заслепява суетният блясък зениците празни.А лукавият своите подли кроежи плете...И невидим разнася в света смъртоносна зараза…Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки.И земя плодородна, в която Ти семето сееш.Ако днес ураган ненадейно челата ни сбърчи,утре слънце прощаващо в чисто небе да изгрее... До последния атом извайвал си всеки от нас.И познаваш изцяло човешката крехка природа.Колко лесно замесва тесто фарисейският квас!...Как замайват онези слова, че „човек звучи гордо”... Направѝ ни да станем по-ниски дори от тревата,за да пием с напукани устни от вечния извор.Напои коренищата сухи с дъжда благодатен.И отново от тях ще поникнат зелени филизи. Ще израснат дървета... Ще раждат добри плодове…Ще успеем накрая глада за любов да заситим!А от вярата саби и щитове ще изковемда пронижем коварния Луцифер право в гърдите! Ще прогледнат тогава очите ни слепи!... А сетнеще се гмурнем до дъното в себе си, в своя зачатък…Ще съзрем Твоя образ… И в нас ще възкликне детето,доверчиво простряло ръчички: „Обичам те, Татко!”
Албена Димитрова, |