Home Upcoming

Current

There are no translations available.

Тече подготовката на Петнадесетия международен фолклорен конкурс „Пауталия” – 2021, който ще се проведе от 2 до 4 юли в гр. Кюстендил. Всички желаещи да участват трябва да подадат своите заявки до 25 юни 2021. Регламент и заявка за участие!

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.
Предстоящо
Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2021
Friday, 18 December 2020 16:51
There are no translations available.

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява старта на петнадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2021.
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Националният литературен конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил – г-н Петър Паунов.
За жури се канят утвърдени имена в българската литература.
Read more...
 


За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
There are no translations available.

С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда