Home Upcoming
Предстоящо

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ДУША
There are no translations available.

Една жена пристъпва през снега,
без никаква посока и пъртина.
Под мишница със свойта самота,
нарамила живота си отминал.

Не бе живяла никак леко тя.
Сама отгледа и децата си,
а нейният човек се запиля
нанякъде да гони вятъра.

Пораснаха децата, отлетяха
и всяко сви гнездо далече.
Остана тя сама под стряхата,
загърната във вехтото елече.

И ето я, напредва в тишината.
Наоколо е бяло, чисто бяло…
Снегът се отразява в очилата й,
покрива всичко с меко одеяло

и заличава по смрачаване следите й.
А тя присяда уморена в пряспата,
въздъхва леко, благо се усмихва…
Душата й е бяла, снежно бяла.

Таня Попова,
гр. София
Специална награда