|
Моят възглед относно Възкресението |
В памет на Биньо Иванов
Растеше този мой живот, растеше
и аз растях – на ръст, години, радости и грижи…
Жар птицата на младостта в пространствата кръжеше,
накрая кацна, рани взе да ближе.
Тогава чак проскърца колелото –
от памтивека казват: Колелото на живота…
Остана шепа вяра в мен, ненавистта към злото –
на хвърлей път до онзи хълм Голгота.
На хвърлей път бях аз да ме признаят,
но нямах тази участ предопределена.
Пилат-Понтийци все решават – в ада или в рая?...
Той утре Бог ще се смили над мене!
Смили се, Боже! – толкоз много химни –
небесни химни, от земята съм Ти писал.
Бях верен паж и на Ерато, и на Полихимния,
така на този свят си ме орисал.
Не искам да ме бесят до Варава
или до разни псевдобизнесмени!
Ти възкреси поне стиха ми, той остава…
А другото, а другото е тленност.
Трета награда
Георги Драмбозов
гр. София
|
|
|
Предстоящо