Начало Предстоящо
Предстоящо


Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Илиева нива

На юг от Сердика, далеч от Плиска,
от кръв червена нощем Арда плаче.
Водите й жаловно се разплискат
по кости на тракийски пеленачета.

Оттекват писъци, разбити в камък,
и майчини молитви, в страх сковани.
Две шепи черна пръст затискат нямо
последна песен върху ятагана.

В повой е тука клетвата повита,
небе синее във очи разсечени.
Надеждата е стъпкана с копита,
спасението – още неизречено

Тук бъдното сега кълни в земята,
поена с капка мляко в суха гръд.
И само нощем плаче Арда свята
за невинните, останали без път.

Ивелина Раданова, гр. София
Специална награда