Защото детството ни е единствена родина,
а всяка друга възраст е изгнание.
Защото ароматът на малините
днес подчертава тяхното неравенство.
Защото като облаци се струпват
немитите съдини на живота ни.
А чистотата няма как да купиш
и няма как да върнеш оборотите.
Защото тази скорост те убива,
но също толкова – те очарова,
не разполагаш с време да откриваш,
не разполагаш с мисъл – да си слово.
Коктейлно, пъзелно и иронично,
защото всъщност друго не остава,
живееш ден за ден. И те повлича
ентропният Алцхаймер на забравата.
И ти си просто N на N-та степен
във неизвестност за света и себе си.
А детството ти – майстор, килнал кепе,
си тръгва. И се скрива във зеленото.
Втора награда
Кръстьо Раленков, гр. Пловдив |
|
|
Предстоящо