Предстоящо

Предстоящо

ПЛАЧЪТ НА ЗВЯРА

Гореше той, с очи от зло поробени,

приел лика на черен ягуар,

момичето минаваше през огъня,

за да поеме целия товар.

А хората я гледаха учудено,

едни с омраза, други с изумление -

тя бе за тях по-страшна и от чума,

спасителка на адското творение.

Щом го прегърна огъня угасна,

а звярът моментално се смали,

не го попита кой е - беше ясно,

а искаше да спре да го боли.

Творението и прошепна с мисъл -

поискай, всичко мога да ти дам,

кажи кое за тебе има смисъл,

Земята ми е царство, дом и храм!

Дойдох при теб, защото те обичам,

дойдох при теб, за да не бъдеш сам -

отвърна русокосото момиче -

а кой си, както виждаш, вече знам.

Роди се обич в жълтите очи

и мека светлина прегърна мрака

от чувство, пред което се мълчи

и сви се в нея, звяра и заплака!

Ангелина Цанкова,

гр. Лом

Специална награда