There are no translations available.
Една жена на пръсти се разходи
в душата ми, за ласки закопняла.
И виждам я как като скитник броди
сред мъката, в сърцето ми преляла.
Разчепква с меки пръстчета душата.
Преде от облачната ѝ къделя.
Вретеното в ръката на жената
е кръст, довел Възкръсната Неделя.
На тънки нишки преждата се точи.
Валят по тялото снежинки бели.
С ръцете си тя върхове ми сочи,
които, заедно със мен, катери.
Омесва бавно тялото с душата.
Със пръстчета копринени ме гали.
А по-прекрасно нещо на земята
от туй блаже/нство има ли?...Едва ли!...
И стигаме до онзи миг, когато
душата с тялото в едно се сливат.
Изпълнено с възторг, сърцето свято,
пътеки нови, слънчеви открива.
Ний тръгваме по тях със нея двама.
Вървим, докато силите ни стигат.
Не ражда никоя любов измама,
до нея щом през върхове достигат.
Тодор Билчев
Поощрителна награда |
|
|
Cultural Calendar