Да чувстваш как си ничий и си чужд
на всичко, дето считал си Родина,
и нуждата да стяга като клуп
надеждата от тук, да не заминеш!
Да виждаш как богатия краде
от залъка на бедния без милост
и като бурен алчността расте,
изсмуквайки последните му сили!
Да срещаш талантливия сломен,
бездарния – до пръсване изпъчен!
И честния да крачи унизен,
а на морал лъжеца да те учи!
Да чуваш Властния с престорен глас
как за съдбата ти безспир се грижи,
опиянен от звездния си час,
а ти безхлебен зъзнеш в свойта риза!
И смелостта със кървава уста,
от воя на страхливия разбита,
сломена да съзираш сред калта,
а ти без вяра в себе си да скиташ!
И нямаш сили даже да боли,
и няма смисъл даже да проклинаш…
По дяволите всичко да върви!!!
Но как се сменят майка и Родина?!
Йордан Пеев
Първа награда |
Културен календар
