Защото детството ни е единствена родина, а всяка друга възраст е изгнание. Защото ароматът на малините днес подчертава тяхното неравенство. Защото като облаци се струпват немитите съдини на живота ни. А чистотата няма как да купиш и няма как да върнеш оборотите. Защото тази скорост те убива, но също толкова – те очарова, не разполагаш с време да откриваш, не разполагаш с мисъл – да си слово. Коктейлно, пъзелно и иронично, защото всъщност друго не остава, живееш ден за ден. И те повлича ентропният Алцхаймер на забравата. И ти си просто N на N-та степен във неизвестност за света и себе си. А детството ти – майстор, килнал кепе, си тръгва. И се скрива във зеленото.
Втора награда Кръстьо Раленков, гр. Пловдив |
|