Начало Новини Завърши Дванадесетия международен фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце”, Кюстендил 2018

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Завърши Дванадесетия международен фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце”, Кюстендил 2018
Понеделник, 03 Септември 2018 10:37

На 1 и 2 септември 2018 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869” под патронажа на кмета на община Кюстендил – Петър Паунов се проведе дванадесетото издание на Международния фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце” 2018. В музикалния форум се включиха над 80 формации от цялата страна, Македония и Сърбия, като общият брой на участниците надхвърли 1000 души.
Журито на конкурса тази година бе с председател проф. Панайот Панайотов, и членове: Бони Милчева, Красимира Матуска, Димитър Неделчев, Жана Райнова, Ивайло Драганов, Лони Рьодигер – Германия и Димитър Цветков.
Голяма награда в отделните категории спечелиха: Мъжка вокална група „Сопот“ - гр. Сопот, „Разпеяни Радовишчани“ гр. Радовиш, Македония, „Градски хор – Щип“ Македония, „Кратовски тамбураши“ гр. Кратово, Македония, Група „Орфей“ гр. Девин, Музикална компания „Пей сърце“ – Кюстендил и др.
Всички участници във фестивала получиха плакет и диплом за отлично представяне.
Цялото класиране можете да видите ТУК

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда