Начало Новини Завърши Дванадесетия международен фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце”, Кюстендил 2018
Завърши Дванадесетия международен фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце”, Кюстендил 2018
Понеделник, 03 Септември 2018 10:37

На 1 и 2 септември 2018 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869” под патронажа на кмета на община Кюстендил – Петър Паунов се проведе дванадесетото издание на Международния фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце” 2018. В музикалния форум се включиха над 80 формации от цялата страна, Македония и Сърбия, като общият брой на участниците надхвърли 1000 души.
Журито на конкурса тази година бе с председател проф. Панайот Панайотов, и членове: Бони Милчева, Красимира Матуска, Димитър Неделчев, Жана Райнова, Ивайло Драганов, Лони Рьодигер – Германия и Димитър Цветков.
Голяма награда в отделните категории спечелиха: Мъжка вокална група „Сопот“ - гр. Сопот, „Разпеяни Радовишчани“ гр. Радовиш, Македония, „Градски хор – Щип“ Македония, „Кратовски тамбураши“ гр. Кратово, Македония, Група „Орфей“ гр. Девин, Музикална компания „Пей сърце“ – Кюстендил и др.
Всички участници във фестивала получиха плакет и диплом за отлично представяне.
Цялото класиране можете да видите ТУК

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда