Начало Новини Читалище „Братство ” посрещна доброволци от Македония

Актуално

Читалище „Братство 1869” обявява регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Читалище „Братство ” посрещна доброволци от Македония
Сряда, 04 Юли 2018 07:44

От 01.05.2018 г. стартира проект "ЕДС – академия за живота" по програма „Еразъм +”, Ключова дейност „Образователна мобилност за граждани”, сектор „Младеж , съфинансиран от Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.
В рамките на проекта на 01.07.2018 г. в читалище "Братство 1869" пристигнаха доброволците Кристина Талевска-Царибродска и Владимир Стойчески от Р. Македония. Кристина е на 19 г. от гр. Битоля, а Владимир на 21 и ще подпомагат работата на читалището в продължение на шест месеца.
Доброволците ще се включат в разнообразната дейност на читалището, като ще съдействат при организирането и провеждането на културни инициативи и концерти, изложби, информационни кампании, кръгли маси, семинари и конференции, обмяна на опит с доброволци от местни младежки организиции, реализиране на съвместни инициативи и проекти, подпомагане работата на Доброволчески клуб – Кюстендил и др.
Кристина Талевска-Царибродска и Владимир Стойчески са доброволците, които читалището приема по четвъртия спечелен проект по Европейската доброволческа служба. През 2011 г. тук на работа бе Озан Биледжен от Турция, а през 2012 г. и 2016 г. доброволческата си служба реализираха Александра Дунимаглоска и Дарко Дамески от  Р. Македония.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда