Начало Новини Завърши Дванадесетият международен фолклорен конкурс „Пауталия" - Кюстендил 2018
Завърши Дванадесетият международен фолклорен конкурс „Пауталия" - Кюстендил 2018
Понеделник, 02 Юли 2018 14:34

След оспорвана тридневна надпревара завърши ХII Международен фолклорен конкурс „Пауталия" - Кюстендил 2018.
Музикалният форум се проведе в дните 29-30 юни - 1 юли и бе организиран от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил, със съдействието на Министерство на културата на Р. България и НЧ „Пробуда 1961” гр. Кюстендил, под патронажа на кмета на гр. Кюстендил - г-н Петър Паунов.
Този конкурс се утвърди като форум, който дава поле за изява на фолклорни състави и изпълнители от страната и чужбина, които да покажат богатството на своя фолклор. Целта му е да съхрани и популяризира българското народно творчество и да покаже неговото достойно място сред другите народи.
В конкурсната програма участие взеха над 3000 изпълнители от България, Сърбия и Македония. Компетентното жури с председател доц.  Георги Петков - преподавател в НБУ гр. София, присъди Голямата награда на конкурса на Женски народен хор „Росна китка” с. Поликраище, обл. Велико Търново и Фолклорен танцов ансамбъл „Актавис” гр. Дупница. Сред едногодишните стипендии от Министерството на културата се нарежда и кюстендилката Василиа Петрова.
Цялото класиране в отделните категории можете да видите ТУК!

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда