Начало Новини Почина проф. Петър Льондев
Почина проф. Петър Льондев
Сряда, 13 Юни 2018 15:00

На 82-годишна възраст почина световно признатият български композитор, музикален фолклорист, диригент, педагог и общественик проф. Петър Льондев. 
Творчеството му е признато за класика в жанра на детските и фолклорните хорови песни, прочути и изпълнявани от наши и чужди формации по цял свят. Огромен е приносът му в областта на музикалната фолклористика като научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата при БАН. Повече от 40 000 са записаните и нотирани от него народни песни и инструментални мелодии, резултат от активната му теренна работа из страната, над 100 са детските му песни.
Проф. Льондев е автор на множество книги и студии на фолклорна тематика. Поколения млади специалисти – учители по музика и фолклористи, израстват професионално, благодарение на педагогическата работа на проф. Льондев в университетите в Благоевград, Велико Търново, София, Пловдив. Пише за “Мистерията на българските гласове”. Изпълнители на негови произведения са американският джазмен Чик Къриа и сакс квартет “Аполо”. Песента му “Кавал свири” е включена в компактдиска на Марсел Селие и спечелва наградата “Грами” през 1990 г. Много популярна е песента “Ерген деда”. Неин кавър става хит на олимпиадата през 2012 г.
Проф. Петър Льондев е трайно свързан с гр. Кюстендил. Дългогодишен Председател на журито на Международния конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов”, Международен фолклорен фестивал „Пауталия” и Национален фестивал на шлагерната и стара градска песен „Пей сърце”, които се организират и провеждат от читалище „Братство 1869” Кюстендил.
Поклонението пред проф. Петър Льондев ще се извърши на 14.06.2018 г. от 12.30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици” в София.
Музиката му ще продължава да радва сърцата ни!
Поклон пред паметта му!

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ПЛАТЕН ГРАТИС

Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром-словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".

На ръба – по-отвесна от лъч,
Сатаната ме бута отдясно,
само крачка встрани (на калъч)
ме грозят преспи алчна опасност.

А отляво подпира на бис
моят женски инат (и с причина),
придирчив, но възпитан и чист.
Нека Дяволът малко почине.

За баланс нося менци с вода,
ветрове непослушни разнежвам,
дишам в пазвата им и крада
глътки волност от тях безметежно.

Стъпвам гратис? – Простима лъжа!
Май не искам на глас да призная,
че на всеки сант стриктно дължа
грам душа, разчертана до края!

Мая Нарлиева, гр. Харманли
Специална награда на Община Кюстендил