Home Celebrations 140 г. читалище... ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
Friday, 22 May 2009 22:12
There are no translations available.

    Доц. Кирил Поромански

    При това многодетна майка от онези щедри интелигентни майки, които не просто дават живот на своите деца. Но им помагат от цялата си щедра душа и с всичките си неизчерпаеми сили да израснат пълноценни граждани на своя род и родина. И като укрепнат духовните им криле, дава им простор да полетят в утрото на своя живот.

    Затова майката, наречена читалище, не остарява, не се изчерпва с това, което дава на своите питомци. Любовта към знанието, да четеш значи да научаваш все нови и нови полезни неща, да търсиш и намираш истината и доброто във всичко, което е направено.
    Читалищата обикновено носят имената на будители: Отец Паисий, Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Или Светлина, Зора, Пробуда. Дори има читалище с името Орач. Явно, хората в онова време са имали нужда от светли орачи в буренясалата през турското робство народна душа, за да изкласят непокорните глави на свещенослужители, учители, будители, хайдути и апостоли. Нашето читалище носи с достойнство знаменателното име Братство. Защото всички ние, кюстендилци, пък и целият ни народ е трябвало да се пропие от идеята за братско сътрудничество и взаимопомощ, за да извоюва свободата си и да построи нова България. Та нали и всички хора на зелената ни планета са братя и сестри и не е ли тава залог за мир и благоденствие.
    Българското читалище у Кюстендил се ражда на 1 юли 1869 г. вече на подготвена възрожденска почва. През 1816 г. се построява черквата Успение на Пресвета Богородица. И макар по принуда да е трябвало да бъде вкопана в земята, тя буди и извисява българския дух. През 1820 г. се открива училището, в което децата да се учат на българско четмо и писмо. И ето че идва естествената потребност да се открие Българското читалище у Кюстендил. Знаменателни са и двете думи – българско и не където и да е а в Кюстендил – да се знае и помни. Читалището, фактически това е първият културен институт през Възраждането, какъвто световната история не познава. От него по-късно ще се роят и театъра, и библиотеката, и музея, и киното, галерията, архива, кръжоци, школи, както и най-разнообразни самодейни колективи.
    За това казваме, че читалището по своята същност е многодетна майка, щедра и благодатна майка, която е учила поколения наред и сега учи нашето европейско поколение да знае да чете и пише в книгата на съвременния ни живот потребностите на новото време и да ги реализира на високо професионално ниво. С пълно право и със синовна гордост днес можем да повторим благоговейните стихове на патриарха на българската литература Иван Вазов:
    Ти ме роди, но ти ми даде
    И светлото, що в теб блестеше,
    Ти и човека в мен създаде,
    Ти два пъти ми майка беше…
    В своята ползотворна 140 годишна история читалище Братство е избирало за свои председатели едни от най-културните обществени дейци / с малки изключения /. В неговия Управителен и Контролен съвет, като председатели на творческите комисии са се трудили всеотдайно и безвъзмездно стотици ентусиасти. През различните култури формации, самодейни колективи, кръжоци, школи и най-разнообразни съдържателни мероприятия са премина с чест, достойнство и удовлетворение хиляди кюстендилци от всички поколения.
    И днес читалище "Братство" е не само най-активният културно-просветен институт в Кюстендил, но благодарение на упорития и всеотдаен труд на неговия председател г-н Иван Андонов и на неговия отговорен и професионален екип читалището се издигна на национално ниво и дори постигна европейски изяви, като с активната си дейност ни приобщава към братското семейство на Европейската общност. Неговият девиз: “Богатството е смертно, добродетелта безсмертна” и до сега вълнува и мотивира съвременните му членове, почитатели и посетители към нови все по-високи художествени успехи за прослава на хилядолетния ни град и на любимото ни Отечество.
    На добър час! Да ни е честит 140 годишния юбилей!
    С признание и обич към читалищата като уникални културно-просветни центрове в нашата и световна култура, сътворени от умовете и сърцата на Възрожденските българи и продължавани от съвременниците!

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

НА ПАУЗА
There are no translations available.

На пауза живота си поставям.
Мълча пред сцената, до оркестрината.
Край мене в шумоляща надпревара
притичват думи и замлъкват чинно.
Театърът е горе. Под нозете му
оркестърът в бъбривост се раздува
щом няма диригент, а само времето
отмерва такт след такт, но без да чува.
Певците са във друго измерение –
примигват в холограмите си призрачно
и през декорите минават в себе си,
докато пеят, никого не виждат.
Преплитат се, изпадат от афишите
случайни ноти, имена, събития,
а аз редя ги в нотно многостишие
и чакам диригента да приключи
с поредната си порция „отнесеност“,
да сложи фрак и палката да вземе,
косите си с ръка да поприглади,
да се досети, че е вече време
да сложи край на хаоса в театъра
с  началото на живо представление.
Под мишницата с партитура тъничка
към сцената пристъпва неочаквано.
Без знак утихва целият оркестър.
Аплаузи, усмивка, жест... и музика!
Натискам копче и отново в запис
денят ми до секундата е пълен.
Далече и в сърцето на театъра
на паузата тихото покълва.


Румяна Шишкова,
гр. Стара Загора
Специална награда