Начало Чествания 140 г. читалище... ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
Петък, 22 Май 2009 22:12
    Доц. Кирил Поромански

    При това многодетна майка от онези щедри интелигентни майки, които не просто дават живот на своите деца. Но им помагат от цялата си щедра душа и с всичките си неизчерпаеми сили да израснат пълноценни граждани на своя род и родина. И като укрепнат духовните им криле, дава им простор да полетят в утрото на своя живот.

    Затова майката, наречена читалище, не остарява, не се изчерпва с това, което дава на своите питомци. Любовта към знанието, да четеш значи да научаваш все нови и нови полезни неща, да търсиш и намираш истината и доброто във всичко, което е направено.
    Читалищата обикновено носят имената на будители: Отец Паисий, Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Или Светлина, Зора, Пробуда. Дори има читалище с името Орач. Явно, хората в онова време са имали нужда от светли орачи в буренясалата през турското робство народна душа, за да изкласят непокорните глави на свещенослужители, учители, будители, хайдути и апостоли. Нашето читалище носи с достойнство знаменателното име Братство. Защото всички ние, кюстендилци, пък и целият ни народ е трябвало да се пропие от идеята за братско сътрудничество и взаимопомощ, за да извоюва свободата си и да построи нова България. Та нали и всички хора на зелената ни планета са братя и сестри и не е ли тава залог за мир и благоденствие.
    Българското читалище у Кюстендил се ражда на 1 юли 1869 г. вече на подготвена възрожденска почва. През 1816 г. се построява черквата Успение на Пресвета Богородица. И макар по принуда да е трябвало да бъде вкопана в земята, тя буди и извисява българския дух. През 1820 г. се открива училището, в което децата да се учат на българско четмо и писмо. И ето че идва естествената потребност да се открие Българското читалище у Кюстендил. Знаменателни са и двете думи – българско и не където и да е а в Кюстендил – да се знае и помни. Читалището, фактически това е първият културен институт през Възраждането, какъвто световната история не познава. От него по-късно ще се роят и театъра, и библиотеката, и музея, и киното, галерията, архива, кръжоци, школи, както и най-разнообразни самодейни колективи.
    За това казваме, че читалището по своята същност е многодетна майка, щедра и благодатна майка, която е учила поколения наред и сега учи нашето европейско поколение да знае да чете и пише в книгата на съвременния ни живот потребностите на новото време и да ги реализира на високо професионално ниво. С пълно право и със синовна гордост днес можем да повторим благоговейните стихове на патриарха на българската литература Иван Вазов:
    Ти ме роди, но ти ми даде
    И светлото, що в теб блестеше,
    Ти и човека в мен създаде,
    Ти два пъти ми майка беше…
    В своята ползотворна 140 годишна история читалище Братство е избирало за свои председатели едни от най-културните обществени дейци / с малки изключения /. В неговия Управителен и Контролен съвет, като председатели на творческите комисии са се трудили всеотдайно и безвъзмездно стотици ентусиасти. През различните култури формации, самодейни колективи, кръжоци, школи и най-разнообразни съдържателни мероприятия са премина с чест, достойнство и удовлетворение хиляди кюстендилци от всички поколения.
    И днес читалище "Братство" е не само най-активният културно-просветен институт в Кюстендил, но благодарение на упорития и всеотдаен труд на неговия председател г-н Иван Андонов и на неговия отговорен и професионален екип читалището се издигна на национално ниво и дори постигна европейски изяви, като с активната си дейност ни приобщава към братското семейство на Европейската общност. Неговият девиз: “Богатството е смертно, добродетелта безсмертна” и до сега вълнува и мотивира съвременните му членове, почитатели и посетители към нови все по-високи художествени успехи за прослава на хилядолетния ни град и на любимото ни Отечество.
    На добър час! Да ни е честит 140 годишния юбилей!
    С признание и обич към читалищата като уникални културно-просветни центрове в нашата и световна култура, сътворени от умовете и сърцата на Възрожденските българи и продължавани от съвременниците!

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Космос

Аз в него или той чрез мене,
в действителност или в идея,
в материя или в движение –
светът около мен живее.

И аз сам в себе си го нося
през кръговрата от сезони.
А времето минава… Просто
расте трева. Звезди се ронят.

Светът е пълен със загадки.
Метаморфози. Мит  неясен.
Но времето е много кратко.
Движението ни отнася.

Човек е космос! И разбирам
алтернативата нелека:
в  света човекът не умира…
Умира космосът в човека

Цвятко Денчев,  гр. Велико Търново
Трета награда