Начало Новини Изтече срокът за участие в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Изтече срокът за участие в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018
Сряда, 02 Май 2018 09:33

Изтече крайният срок за участие в Дванадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо  Иванов” – Кюстендил 2018, чийто организатори са Община Кюстендил и читалище „Братство 1869”. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда под патронажа на кмета на Община Кюстендил Петър Паунов.  В него могат да участват автори от цялата страна.

Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
В анонимната надпревара тази година заявиха участие 312 поети с 936 стихотворения.
Победителите ще бъдат определени от жури в състав: Председател Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели и членове - литературният критик Константин Еленков, Пламен Анакиев - редактор и издател и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на 24 май.
Официалното награждаване ще бъде на 30 май от 18:00 ч. в читалище „Братство 1869”, зала „Велики учители”.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Парий сред топящия се сняг по тротоара

Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон
Псалм 119:18

Светлината казва: „Мислете за горното”.
Но той роптае: „Поскъпва
парното, порното”.

За него в Словото няма тръпка.
Не вижда той в снега как гълъбът се навежда
и пие вода от ручейче снежно.

А можеше в живота да съзре и той надежда –
връз брезова кора една чертица черна:
кълвач потрепва и пред погледа се мерва…

И той е сбъднат миг любов, нали,
сред този свят, сред алуминиеви щерни.

От чашата неотминаваща – в самите нас вали.
Едничка болката държи ни будни
пред тихото и неусетно чудо.

Маргарит Жеков, гр. София
Специална награда