Drawing

    Teacher: Lyudmila Hristova
    Lessons are carried out every Tuesday and Friday 
    18:30 - 20:00
 

    Teacher: Ivan Penev
    Lessons are carried out every work day
    15:00 - 17:00
    You can have detailed information on the Community Center’s phones. 

    Людмила Христова е завършила висшето си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски” в Благоевград със специалност "Изобразително изкуство". Работила е като учител по изобразително изкуство в Техникума по лека промишленост „Владимир Димитров-Майстора” и в I-во ОУ „Кирил и Методий”. От 2 години води курсове по изобразително изкуство в читалище „Братство”. Нейните ученици участват в редица конкурси и изложби в страната и чужбина. Техни картини радваха и посетителите на изложбата в читалище "Братство" посветена на великденските празници.
 
    Иван Пенев е известен кюстендилски художник. Освен многото самостоятелни изложби в страната и чужбина, Пенев дълги години е и преподавател по изобразително изкуство. Подготвял е ученици за кандидатстване в Художествената академия и средните учебни заведения по изкуства в бившия Пионерски дом, а сега и в читалище „Братство”. Като майстор на четката той е обучил много художници, които творят в страната и чужбина. Негови картини са откупени от ценители на изкуството в Швейцария, Кипър, Австрия, Франция, Германия и др.

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Етюди от Розариума
There are no translations available.

Какво позорно ръкостискане –
разделяме се скромно, без скандали.
Централният фонтан се оцветява в керемидено
и възразява ни пресипнал.
По пръските му се промъква мъката ми –
ще се удави във прозявките на делничната скука,
ще екне с удар глух върху черковните камбани,
ще отрицае и небето даже, и щастието.
Възможно ли е то изобщо,
когато във гърба си не усещам погледа ти,
а жегата наоколо ми се присмива
с лъчите си от желатин?!
По пейките ме дебнат вехти вестници,
в които няма новини за сватбата ни,
балконите са като бръчки по лицето на квартала,
паветата – гробо̀ве,
в които мислено пропадам рязко и завинаги.
С трохите от насъщните си спомени
ще храня щедро гълъбите в парка,
докато легна на ръба на езерото,
но нека стане тъмно:
да ме загърне тюлът на звездите,
да замиришат тежко розите,
да ме напият с аромата си до козирката
и да заспя дълбоко
в твоя град,

във който бях до вчера у дома си,
във който с разточителство
луната зрееше из пазвата ти
и ме мамеше.
Тук смятах да старея гордо,
подпрял целувки на чело̀то ти.
Уви,
ще се събудя с лакти, разцъфтели в кръв,
с които няма как тунел да прокопая
към толкова обикнати пространства, минали.
И не, не ще увисна на въжето на простора ти
подобно захабена риза!
С най-ранен влак ще си отида
несвоевременно раним и беззащитен...


Специална награда
Веселин Веселинов
гр. София