Current

There are no translations available.

XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Drawing

    Teacher: Lyudmila Hristova
    Lessons are carried out every Tuesday and Friday 
    18:30 - 20:00
 

    Teacher: Ivan Penev
    Lessons are carried out every work day
    15:00 - 17:00
    You can have detailed information on the Community Center’s phones. 

    Людмила Христова е завършила висшето си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски” в Благоевград със специалност "Изобразително изкуство". Работила е като учител по изобразително изкуство в Техникума по лека промишленост „Владимир Димитров-Майстора” и в I-во ОУ „Кирил и Методий”. От 2 години води курсове по изобразително изкуство в читалище „Братство”. Нейните ученици участват в редица конкурси и изложби в страната и чужбина. Техни картини радваха и посетителите на изложбата в читалище "Братство" посветена на великденските празници.
 
    Иван Пенев е известен кюстендилски художник. Освен многото самостоятелни изложби в страната и чужбина, Пенев дълги години е и преподавател по изобразително изкуство. Подготвял е ученици за кандидатстване в Художествената академия и средните учебни заведения по изкуства в бившия Пионерски дом, а сега и в читалище „Братство”. Като майстор на четката той е обучил много художници, които творят в страната и чужбина. Негови картини са откупени от ценители на изкуството в Швейцария, Кипър, Австрия, Франция, Германия и др.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол