Начало Други курсове Клуб на хумориста “Зелен кон”

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Клуб на хумориста “Зелен кон”

Ръководител: Благой Ранов

Занимания се провеждат всеки вторник и петък
от 10:00 ч. до 12:00 ч.
от 14:00 ч. до 16:00 ч.
Подробна информация може да получите на телефоните на читалището.

 

Благой Ранов е завършил българска филология във Велико Търново. Над 30 години е худ. ръководител на литературен клуб „Веса Паспалеева”. Има завоювани златни медали на републикански национални прегледи на летературното творчество. Ранов има първи клас квалификация за специалист по български език и литература. Член е на съюза на българските журналисти и на управителния съвет на читалище „Братство”. Два пъти е отличник на министерството на народната просвета за работа с млади творци. Благой Ранов е ръководител на хумористичен клуб „Зелен кон” при читалище „Братство” и главен редактор на издавания от читалището вестник „Лунатик”.

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда