Home Other courses Club Etnika
Club Etnika

     Leader: Elenka Slavova
    
    You can have detailed information on the Community Center’s phones. 

    Еленка Славова се занимава с приложно изкуство – изработва автентични битови облекла и кукерски сувенирни маски, кукерски облекла, талисмани и муски за здраве, автентични накити за глава, мъжки ризи с бродерия, калпаци, детски народни носии, автентични опинци от свинска кожа, женски и мъжки носии, пъстри шевици, черги, китеници, кенарени ризи с дантела и др.
    Взела е участие в редица събори и фестивали:
    - Международен фестивал на Маскарадните игри в гр. Перник
    - Национален събор на българското народно творчество – гр. Копривщица
    - Международен панаир на народните занаяти Етър – гр. Габрово - получава грамота за принос в съхраняването и продължаването на традициите в народните занаяти.
    - “Най–доброто от българските занаяти” – изложба в Гранд Хотел София
    - Панаир на занаятите – гр. Варна – 01.08.2005 г.
    - Съвместно участие с читалище “Братство” в седмицата на младежките изяви – Варна - 06.2007 г.
    - Изложба в гр. Лесковац, Република Сърбия и др.
    Обучавала е група шотландци да изработват мартеници и кукерски маски.
    Участвала е в семинар за обучение на екскурзовод-аниматори в РИМ гр. Кюстендил и в семинар на тема “Нетрадиционни форми на туризъм” - има издаден сертификат за “Нетрадиционни форми на туризъм“.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

И ЕДИН ДЕН…
There are no translations available.

Заприличах на стара върба със приведени плачещи клони.
Със превита снага като нея, мен отдавна студът ме догони.
Със подобна житейска съдба и с листенца от радост и рани,
аз със спомени само живея и с изрезки от случки събрани.

От ръцете ми, пълни с любов, пълни с пролети, с дъх на пшеници,
колко птички кълвяха утеха и проглеждаха с ярки зеници.
И в сърцата им пърхаше зов и в крилата им бързаше вятър,
да летят и да стигнат далеко над  плътта и духа на тревата.

Мойте длани, с живителен сок, пълни с ласки и вяра догоре,
ги крепяха със много любов и не знаеха пек и умора.
Но един ден над склона висок, над ръждивите бащини двори,
всички весело в куп отлетяха и се пръснаха в разни  простори.

Аз останах да гледам встрани, бях от радост и мъка сломена,
ровех с поглед небесния свод, ровех в пъпната нишка на гена,
ала ятото в други страни, като прелетни птици наесен,
свои рожби със обич роди, свои корени с чужди омеси.

Ние, с крехката стара върба, с майчини чувства прекрасни,
ще им пращаме дъх на цветя – от гнездата останали празни!
Нека имат щастлива съдба и кръвта им да търси, да вика!
И един ден на своя земя да плодят и с любов чуруликат!

Мария Маринова
гр. Сандански