Home Other courses Club Etnika
Club Etnika

     Leader: Elenka Slavova
    
    You can have detailed information on the Community Center’s phones. 

    Еленка Славова се занимава с приложно изкуство – изработва автентични битови облекла и кукерски сувенирни маски, кукерски облекла, талисмани и муски за здраве, автентични накити за глава, мъжки ризи с бродерия, калпаци, детски народни носии, автентични опинци от свинска кожа, женски и мъжки носии, пъстри шевици, черги, китеници, кенарени ризи с дантела и др.
    Взела е участие в редица събори и фестивали:
    - Международен фестивал на Маскарадните игри в гр. Перник
    - Национален събор на българското народно творчество – гр. Копривщица
    - Международен панаир на народните занаяти Етър – гр. Габрово - получава грамота за принос в съхраняването и продължаването на традициите в народните занаяти.
    - “Най–доброто от българските занаяти” – изложба в Гранд Хотел София
    - Панаир на занаятите – гр. Варна – 01.08.2005 г.
    - Съвместно участие с читалище “Братство” в седмицата на младежките изяви – Варна - 06.2007 г.
    - Изложба в гр. Лесковац, Република Сърбия и др.
    Обучавала е група шотландци да изработват мартеници и кукерски маски.
    Участвала е в семинар за обучение на екскурзовод-аниматори в РИМ гр. Кюстендил и в семинар на тема “Нетрадиционни форми на туризъм” - има издаден сертификат за “Нетрадиционни форми на туризъм“.

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Бавни планини
There are no translations available.

на М. К.

Планините са бавни, а човекът е кратък.
Докато се обърне – и е вече оттатък
върховете които, така и не смогна
по пътеките свои да превъзмогне,
да забие на зъбера знаме някакво свое
и така да си вярва и да си е спокоен,
че след някое време все някой си с нещо
и за него понякога пак ще се сеща.
Планините са бавни, а човекът – забързан.
И неволно затяга на живота си възела,
който дните му стиска и сърцето му също
и каквото му вземе – няма никакво връщане.
Вечност са планините, а е смъртен човекът –
няма как да му кажат да върви по-полека.
Родени преди мезозойската ера
и те биха си казали: сякаш бе – вчера!
Но освен че са бавни, са така безсловесни
и не могат живота си да разказват със песен
както може човекът – простосмъртен и кратък,
да излива сърцето си на живота в реката
и смехът, и сълзите му, на взаимност орисани
да придават на всичко човешкия смисъл.


Трета награда
Виолета Атанасова, гр. Кюстендил