Фолк-арт формация

Читалище "Братство"

Курсове и състави

Посетете още...

Фолк-арт формация

Вторник, 03 Януари 2017 16:38

Диригент: Адела Харалампиева
За повече информация: тел: 0887654890

„ФОЛК-АРТ” формация е сформирана през 1994 г. с ученици от школата по народно пеене при читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил.
В нея се изявяват над 40 деца на възраст от 6 до 18 години, които изпълняват произведения от значими български композитори изпълнени със съвременен и модерен прочит. Диригент на „Фолк–арт“ е Адела Харалампиева – завършила Музикалната академия в град Пловдив със специалност „Изпълнителско изкуство и дирижиране”, солист на държавните ансамбли „Пирин” –Благоевград и „Тракия” - Пловдив, преподавател по народно пеене и дирижиране.
Формацията е носител на множество награди от участието си в различни национални и международни конкурси и фестивали „Дико Илиев” гр. Враца, „Орфеева дарба“ гр. София , „Орфеево изворче” гр. Стара Загора и др.
Групата има множество участия в Сърбия и Македония. Сред големите успехи е и спечелването на национални стипендии за даровити деца, отпуснати от Министерство на културата на Р. България от Международния фолклорен конкурс „Пауталия”.
Много от членовете, днес са солисти на престижни народни хорове и студенти в различни Музикални академии.
Корепетитори на „Фолк-арт” са Стоян Илиев – акордеон и Иво Кирилов – тамбура.

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов

- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол

Фестивали и конкурси

Предстоящо