Начало Формации и състави Фолк-арт формация
Фолк-арт формация
Вторник, 03 Януари 2017 16:38

Диригент: Адела Харалампиева
За повече информация: тел: 0887654890

 

 

„ФОЛК-АРТ” формация е сформирана през 1994 г. с ученици от школата по народно пеене при читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил.
В нея се изявяват над 40 деца на възраст от 6 до 18 години, които изпълняват произведения от значими български композитори изпълнени  със съвременен и модерен прочит. Диригент на „Фолк–арт“ е Адела Харалампиева – завършила Музикалната академия в град Пловдив със специалност „Изпълнителско изкуство и дирижиране”, солист на държавните ансамбли „Пирин” –Благоевград и „Тракия”  - Пловдив, преподавател по народно пеене и дирижиране.
Формацията е носител на множество награди от участието си в различни национални и международни конкурси и фестивали „Дико Илиев” гр. Враца, „Орфеева дарба“ гр. София , „Орфеево изворче” гр. Стара Загора и др.
Групата има множество участия в Сърбия и Македония. Сред големите успехи е и спечелването на национални стипендии за даровити деца, отпуснати от Министерство на културата на Р. България от Международния фолклорен конкурс „Пауталия”.
Много от членовете, днес са солисти на престижни народни хорове и студенти в различни Музикални академии.
Корепетитори на „Фолк-арт” са Стоян Илиев – акордеон и Иво Кирилов – тамбура.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ххх

За века ми е думата…
От гледна точка на историята
/ако тя има една такава/,
той е още дете, сучещо от вселената.
Обеща ни края на света
и отново войни, епидемии, омраза…
Земята вече едва ни издържа
като необезпаразитено животно,
което отръсква козина,
и си ближе паразитите.
Сезоните, които бяха самотни цветя,
вече танцуват по двойки
и любовта им не ражда, а убива.
Времето гълта сълзите си навътре
и с тях засмуква морета
и самотни кораби с разкъсани платна.
Стигнахме до горе – сами и обречени-
видяхме, че бог го няма там
и пътят надолу, към нас самите, 
към разбитите ни сърца ни плаши, 
защото в нас е тъмно и непознато.
Бъбрим за човечност- лицето на една и съща ярост.
Кълнем се в родината – а родината
е спомени от робство и хайдушко самохвалство.
За века ми е думата…
Той дойде и изпълнява обещаното,
а ние разбираме полека,
че  още не сме пораснали,
за да му се опълчим.
Минаваме през него бавно и протяжно
като някой, който отдалече идва
и вече няма надежда, 
че ще пристигне на точното място.

Цонка Людмилова Христова
гр. Дряново