There are no translations available.
Така свършва светът. Не с гръм, а със скимтене. Т. С. Елиът
Там, където някога бях, никой не ме чака – отдавна всички измряха (уморени, изоставени, полузабравени...)
Огледалото, в което се оглеждаше татко докато сресваше косата си, лежи върху студения под. Само ръчният му часовник тиктака на скрина. Обърнат с лицето надолу. Удължени рамки на портрети, лишени от спомени, се разтапят върху стената.
Така ли свършва светът, питам – не с гръм, а със скимтене.
Някой – загърбил молитва и помен – скверни надгробната ти плоча. Методично, злопаметно. Напразни усилия – искам да изкрещя – ние сами разрушихме всички гънки на времето. Остана ни само кухото постоянство на паметта. Мъчителната ѝ разяждаща устойчивост.
И тихият вой на душата...
Специална награда Людмила Калоянова гр. Созопол
|
|