There are no translations available.
В бесен тътен земята изригва Диря кървава пътя бележи. Небосводът-зъл смерч я застига, ту се вихри от бомби наежен ту се срутва на късове остри…. А прахта по нозете й лепне „Всяка педя е кръв пот и кости На дедите ти”-сякаш ѝ шепне. Всяка стъпка е спомен разлистен Къс по къс влага своята същност. Те я следват и викат:”Върни се!” Ту я бичват:”Недей се обръща! Твоят свят е стопен в пепелище!” Накъде? В неизвестност измамна? Как се сбира животът разнищен с две ръце крехки камък по камък?
За минута войната зачеркна Дом, любов. Скръбна сянка вдовишка Раменцата й тесни наметна. А в косите й сребърна нишка Но искра непрекършена вяра Във очите измъчени трепва Ще премине през огън щом трябва. Щом в ръцете си носи детето
Награда на читалище „Пробуда 1961” Здравка Христова, гр. Русе
|
|