Начало Формации и състави Хор „Братство”

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и осмото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

Хор „Братство”

 

Ръководител: Росица Иванова

 

 

Хор “Братство” е създаден през 1969 г. първоначално като смесен хор „Дружба” с диригент Жанет Лангова. От 1981 ръководството на състава се поема от Симеонова, Попов, Георги Младенов и други. В репертоара си включва торби от български, съветски и чужди композитори.
Хор „Дружба” изнася множество концерти в България, Русия, Франция и др. Носител е на златни медали от 4-ти и 5-ти републикански фестивал на художествената самодейност.
Носител е на почетното звание „представителен”. Към него през 1970 се сформира мъжка вокална група с ръководител Антоанета Мицова.
За жалост през 90–те години хора прекратява своята дейност. През 2005 г. след изключително тежка работа от страна на настоятелството на читалището е създаден хор „Братство” – приемник на смесен хор „Дружба” с диригент музикалния педагог Николай Иванов и хормайстор Росица Иванова. За последните години хорът има над 200 участия в различни градски тържества и концерти.
В репертоара си включва църковна и съвременна музика, произведения от изтъкнати български и чуждестранни композитори.

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Шев и кройка

Има дни – като дълги карфици, когато се молиш
тази пагубно груба тропоска да бъде лош сън
и в деня, който следва да можеш сърце да оголиш,
както блага пчела – за цвета на разцъфнал салкъм.

Има дни тесногръди – свидливи и слепи илици,
през които не можеш и копче за сън да провреш.
И в такива моменти мечтаеш поля с ечемици –
да нахранят очите ти, точно преди да умреш.

Има дни, пребледнели от страх, през които се раждаш
като дребни изрезки от плат във ръце на чирак,
който още не може прилично да шие и снажда,
но те скърпва – лъч сукно с ръба на дебел полумрак.

И тогава обличаш най-смело ушитата дреха –
от глада на пчелата, стопил се в акациев мед,
и цвета на нивята, подпалили синята рехавост
на небето ти. Виждаш отново. Кроиш. Занапред.


Трета награда
Ирина Радионова
гр. Разград