Home Music and dance groups Choir Bratstvo

Current

There are no translations available.

XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Choir Bratstvo

 

    Leader: Nikolai Ivanov

    Rehearsals are carried out every Tuesday and Friday 
    18:00 - 20:00
    You can have detailed information on the Community Center’s phones. 

    Хор “Братство” е създаден през 1969 г. първоначално като смесен хор „Дружба” с диригент Жанет Лангова. От 1981 ръководството на състава се поема от Симеонова, Попов, Георги Младенов и други. В репертоара си включва торби от български, съветски и чужди композитори.
    Хор „Дружба” изнася множество концерти в България, Русия, Франция и др. Носител е на златни медали от 4-ти и 5-ти републикански фестивал на художествената самодейност.
    Носител е на почетното звание „представителен”. Към него през 1970 се сформира мъжка вокална група с ръководител Антоанета Мицова.
    За жалост през 90–те години хора прекратява своята дейност. През 2005 г. след изключително тежка работа от страна на настоятелството на читалището е създаден хор „Братство” – приемник на смесен хор „Дружба” с диригент музикалния педагог Николай Иванов и хормайстор Росица Иванова. За последните 3 години хорът има над 20 участия в различни градски тържества и концерти.
    В репертоара си включва църковна и съвременна музика, произведения от изтъкнати български и чуждестранни композитори.

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Проблясък
There are no translations available.

И пак се връщаш. С прогорени от тъга клепачи.
Пътеките разплитат се като ранени змии в полето.
Денят, солен и дълъг, подир теб едва се влачи.
Единствена за теб – въздигана до Бога и проклета.

И пак ще завъртим на делника сънливия перчем.
Ще доближим съвсем по малко и за кратко сетивата.
Натрупаната прах не е обичане. Не е и битие.
От нея остаряваме. Без нея се пилеем като вятър.

Израстваме до степен да не помним никого.
Простираме ръцете, които не превърнахме в крила.
Несръчни в своята почти - любов, почти - обичане,
мечтаем всяка буря да завършва със дъга.

Но ти се връщаш. И дъгата избелява в двата края.
Обръща тъмен взор небето в предродилна мъка.
Очаквам буря, за да мога пак да те позная
в проблясъка живот, преди отново да се мръкне.


Специална награда
Петрана Петрова
гр. Враца