There are no translations available.
Когато слизаш в сребърни сандали по сипеите голи на Олимп, едва ли помирисваш ти, едва ли благоуханния прозирен дим в олтара на тракийския Сабазий – над каменния му планински храм… А твоят син Орфей живее там, в свещената земя, за да я пази.
Когато стъпиш в своето светилище, препълнено с осъдени души, едва ли от делфийското си жилище молитва чуват твоите уши в далечен глас на пеещи звънци с мелодия на слово чуждоземно… Това е всъщност праезикът древен на моите и твоите предци.
А щом достигнат леките ти стъпки триножника на верния оракул, усещаш ли как в ритъма на тъпан земята цяла сякаш се разклаща? Не се учудвай, че шуми кръвта ти като море в нозете на Европа… А името, досущ като… Родопа, избистря ли ти спомените смътни?
Досещаш ли се, с риск да ме намразиш, чии върховни богове са първи?... Дори сега със смърт да ме накажеш, то истината пак ще е безсмъртна.
Когато утре ти прехвърлиш склона, и скрият те мъглите олимпийски, спомни си от небето, Аполоне, за земните си корени тракийски.
Втора награда: Галина Вълчева-Димитрова, гр. Пловдив
|