Home Music and dance groups Choir Bratstvo
Choir Bratstvo

 

    Leader: Nikolai Ivanov

    Rehearsals are carried out every Tuesday and Friday 
    18:00 - 20:00
    You can have detailed information on the Community Center’s phones. 

    Хор “Братство” е създаден през 1969 г. първоначално като смесен хор „Дружба” с диригент Жанет Лангова. От 1981 ръководството на състава се поема от Симеонова, Попов, Георги Младенов и други. В репертоара си включва торби от български, съветски и чужди композитори.
    Хор „Дружба” изнася множество концерти в България, Русия, Франция и др. Носител е на златни медали от 4-ти и 5-ти републикански фестивал на художествената самодейност.
    Носител е на почетното звание „представителен”. Към него през 1970 се сформира мъжка вокална група с ръководител Антоанета Мицова.
    За жалост през 90–те години хора прекратява своята дейност. През 2005 г. след изключително тежка работа от страна на настоятелството на читалището е създаден хор „Братство” – приемник на смесен хор „Дружба” с диригент музикалния педагог Николай Иванов и хормайстор Росица Иванова. За последните 3 години хорът има над 20 участия в различни градски тържества и концерти.
    В репертоара си включва църковна и съвременна музика, произведения от изтъкнати български и чуждестранни композитори.

 

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол