Начало Формации и състави Хор „Братство”
Хор „Братство”

 

Ръководител: Росица Иванова

 

 

Хор “Братство” е създаден през 1969 г. първоначално като смесен хор „Дружба” с диригент Жанет Лангова. От 1981 ръководството на състава се поема от Симеонова, Попов, Георги Младенов и други. В репертоара си включва торби от български, съветски и чужди композитори.
Хор „Дружба” изнася множество концерти в България, Русия, Франция и др. Носител е на златни медали от 4-ти и 5-ти републикански фестивал на художествената самодейност.
Носител е на почетното звание „представителен”. Към него през 1970 се сформира мъжка вокална група с ръководител Антоанета Мицова.
За жалост през 90–те години хора прекратява своята дейност. През 2005 г. след изключително тежка работа от страна на настоятелството на читалището е създаден хор „Братство” – приемник на смесен хор „Дружба” с диригент музикалния педагог Николай Иванов и хормайстор Росица Иванова. За последните години хорът има над 200 участия в различни градски тържества и концерти.
В репертоара си включва църковна и съвременна музика, произведения от изтъкнати български и чуждестранни композитори.

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ххх

За века ми е думата…
От гледна точка на историята
/ако тя има една такава/,
той е още дете, сучещо от вселената.
Обеща ни края на света
и отново войни, епидемии, омраза…
Земята вече едва ни издържа
като необезпаразитено животно,
което отръсква козина,
и си ближе паразитите.
Сезоните, които бяха самотни цветя,
вече танцуват по двойки
и любовта им не ражда, а убива.
Времето гълта сълзите си навътре
и с тях засмуква морета
и самотни кораби с разкъсани платна.
Стигнахме до горе – сами и обречени-
видяхме, че бог го няма там
и пътят надолу, към нас самите, 
към разбитите ни сърца ни плаши, 
защото в нас е тъмно и непознато.
Бъбрим за човечност- лицето на една и съща ярост.
Кълнем се в родината – а родината
е спомени от робство и хайдушко самохвалство.
За века ми е думата…
Той дойде и изпълнява обещаното,
а ние разбираме полека,
че  още не сме пораснали,
за да му се опълчим.
Минаваме през него бавно и протяжно
като някой, който отдалече идва
и вече няма надежда, 
че ще пристигне на точното място.

Цонка Людмилова Христова
гр. Дряново