Начало Формации и състави Хор „Братство”

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и осмото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

Хор „Братство”

 

Ръководител: Росица Иванова

 

 

Хор “Братство” е създаден през 1969 г. първоначално като смесен хор „Дружба” с диригент Жанет Лангова. От 1981 ръководството на състава се поема от Симеонова, Попов, Георги Младенов и други. В репертоара си включва торби от български, съветски и чужди композитори.
Хор „Дружба” изнася множество концерти в България, Русия, Франция и др. Носител е на златни медали от 4-ти и 5-ти републикански фестивал на художествената самодейност.
Носител е на почетното звание „представителен”. Към него през 1970 се сформира мъжка вокална група с ръководител Антоанета Мицова.
За жалост през 90–те години хора прекратява своята дейност. През 2005 г. след изключително тежка работа от страна на настоятелството на читалището е създаден хор „Братство” – приемник на смесен хор „Дружба” с диригент музикалния педагог Николай Иванов и хормайстор Росица Иванова. За последните години хорът има над 200 участия в различни градски тържества и концерти.
В репертоара си включва църковна и съвременна музика, произведения от изтъкнати български и чуждестранни композитори.

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Проблясък

И пак се връщаш. С прогорени от тъга клепачи.
Пътеките разплитат се като ранени змии в полето.
Денят, солен и дълъг, подир теб едва се влачи.
Единствена за теб – въздигана до Бога и проклета.

И пак ще завъртим на делника сънливия перчем.
Ще доближим съвсем по малко и за кратко сетивата.
Натрупаната прах не е обичане. Не е и битие.
От нея остаряваме. Без нея се пилеем като вятър.

Израстваме до степен да не помним никого.
Простираме ръцете, които не превърнахме в крила.
Несръчни в своята почти - любов, почти - обичане,
мечтаем всяка буря да завършва със дъга.

Но ти се връщаш. И дъгата избелява в двата края.
Обръща тъмен взор небето в предродилна мъка.
Очаквам буря, за да мога пак да те позная
в проблясъка живот, преди отново да се мръкне.


Специална награда
Петрана Петрова
гр. Враца