There are no translations available.
След градска жега като в преизподня и закъснели нощни самолети, пристигам смела, волна и свободна на онзи бряг, където Той ми свети. И ме очаква. Просто. Търпеливо. Без грам фалшив апломб и без преструвки. И ме откарва. Надалеч. Щастливо. В сърцето на нощта. След две целувки. Там е гористо. Тихо. До зловещо. От тишина и мисли разпилени. Аз много искам да му кажа нещо, което отлежава в мойте вени. Но нямам и секунда да разказвам, защото преживявам, чувствам, дишам. И се потапям в странджанската пазва, та после в градски стих да я опиша. А времето като конец се точи. Не може да се вшие здраво в мене. Върти една любовно-късна плоча, в следобеди, с очите му видени. Минават часове, до писък ярки. По хребета лениво се търкулват. Душата ми в най-августовски шарки докосва, вижда, преживява, чува. И става лека. Като първородна. И става дом, пристанище и къща. И става Обич. Честна. И свободна. И го целувам. И не ми се връща.
Първа награда Красимира Макавеева, гр. София |
|