Home Music and dance groups Клавирен - "Велики учители"

Current

There are no translations available.

Тече подготовката на Петнадесетия международен фолклорен конкурс „Пауталия” – 2021, който ще се проведе от 2 до 4 юли в гр. Кюстендил. Всички желаещи да участват трябва да подадат своите заявки до 25 юни 2021. Регламент и заявка за участие!

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.

There are no translations available.

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ”

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПИАНИСТИ „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”
МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС "СКРЯБИН - РАХМАНИНОВ"

Международният клавирен фестивал-конкурс "Велики учители" се провежда ежегодно в гр. Кюстендил през месец август.
Организатори са Община Кюстендил, НЧ "Братство 1869", НЧ "Пробуда 1961" и Музикално общество "Александър Скрябин" в България, с подкрепата на Национална музикална академия "П. Владигеров", Московска държавна консерватория "П.И.Чайковски", Българска академия на науките и изкуствата и др.

В рамките на фестивала се организират майсторски класове, концерти, тематични изложби и творчески срещи.

Каним младите пианисти и техните педагози за участие в Международния фестивал „Велики учители” в една от следните категории:
Категория „А” – за пианисти
Категория „B” – за камерни ансамбли


Програма 2017

Програма 2016

Програма 2015

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ПРЕД СВЕТОСТТА НА МАЙЧИНИЯ ПРАГ
There are no translations available.

В детството отлепях предпазливо всяка лепенка
за да не изтече кръвта
всяко око в света примижваше от тази гледка
само пеперудите в слънчасал танц над мен
не спираха да следват
суетенето ми в силуета на деня
понякога в тревите стържеше крачето на щурец.

Сега отлепям сънищата от очите си по навик
не чакам „по точката” от миналия век
да изкукурига бодрото петленце
сутрин гадая в осмицата от стенния часовник
като в два кръга от изпито и от приготвено за път кафе
шия с конец от първите лъчи
разпраната в кошмари нощна плът
мислено отрязвам всеки минал пътепоказалец
и чакам с дъх стаен зад стиснатите зъби
ръката ти прохладна от всичките изпрани дни
да помилва челото ми
както през детството с пришити джобчета за всичко.

Повече не искам денят да се превръща във време.
Нито повече да кървя
от минало или от причините на всички възрасти.
Дори не смея да попитам дали съм изтървал живота
като погача която обикаля и обикаля
но не се завръща
нито се преобразява обратно в зърно.
Често един въпрос се хвърля в пропастта на спомена –
златно ли дете съм бил или било е все едно.
И твоята ръка държа нашарения с котви рул до край
в прокъсаната от корабокрушения и несломени
територии
прозрачна моя лодчица.

Назовавам всичко свое с подобаваща гальовност
а всъщност мисля си как
никой никога не е могъл да нарече
живота си с големи думи.
Смалената ми от отдалечавания благодарност
сега извива гръб
да донесе поне едно любимо за милостта ти цвете
от полюса на вечното вълнение
пред избледнели купчини от стари новини
съхнещи в тържествен плам
пред светостта на майчиния праг.


Владислав Атанасов
Поощрителна награда