Home Projects Клавирен - "Велики учители"

Current

There are no translations available.

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

There are no translations available.

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ”

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПИАНИСТИ „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”
МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС "СКРЯБИН - РАХМАНИНОВ

От 2012 г. се провежда Международният клавирен фестивал-конкурс "Велики учители". Международния форум се организира от Община Кюстендил, читалище „Братство 1869”,  читалище „Пробуда 1961” гр. Кюстендил и Музикално общество „Александър Скрябин” в България. По време на фестивала през годините се провеждат и различни конкурси – Клавирен конкурс „Виктор Мержанов“, Клавирен конкурс „Скрябин - Рахманинов“ и др.
Всяка година в това голямо музикално събитие участват множество пианисти и преподаватели от Русия, Украйна, Беларус, Япония, Китай, Виетнам, Франция, Германия, Полша, Италия, Турция, Исландия и др.
В журито на конкурсите участват представители на почти всички европейски школи, като Акад. Атанас Куртев – България, Наталия Деева – Русия,  Алессандра Брустиа - Италия, Гърма Ифрашеуа - Етиопия, Велко Глодич – Хърватия, Анна Николаева – Холандия и др.
В рамките на фестивала се организират майсторски класове, концерти, тематични изложби и творчески срещи. Всяка година се връчва си ежегодната награда за цялостно творчество „Велики учители”.

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Етюди от Розариума
There are no translations available.

Какво позорно ръкостискане –
разделяме се скромно, без скандали.
Централният фонтан се оцветява в керемидено
и възразява ни пресипнал.
По пръските му се промъква мъката ми –
ще се удави във прозявките на делничната скука,
ще екне с удар глух върху черковните камбани,
ще отрицае и небето даже, и щастието.
Възможно ли е то изобщо,
когато във гърба си не усещам погледа ти,
а жегата наоколо ми се присмива
с лъчите си от желатин?!
По пейките ме дебнат вехти вестници,
в които няма новини за сватбата ни,
балконите са като бръчки по лицето на квартала,
паветата – гробо̀ве,
в които мислено пропадам рязко и завинаги.
С трохите от насъщните си спомени
ще храня щедро гълъбите в парка,
докато легна на ръба на езерото,
но нека стане тъмно:
да ме загърне тюлът на звездите,
да замиришат тежко розите,
да ме напият с аромата си до козирката
и да заспя дълбоко
в твоя град,

във който бях до вчера у дома си,
във който с разточителство
луната зрееше из пазвата ти
и ме мамеше.
Тук смятах да старея гордо,
подпрял целувки на чело̀то ти.
Уви,
ще се събудя с лакти, разцъфтели в кръв,
с които няма как тунел да прокопая
към толкова обикнати пространства, минали.
И не, не ще увисна на въжето на простора ти
подобно захабена риза!
С най-ранен влак ще си отида
несвоевременно раним и беззащитен...


Специална награда
Веселин Веселинов
гр. София