Home Upcoming Клавирен - "Велики учители"

Current

There are no translations available.

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

There are no translations available.

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ”

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПИАНИСТИ „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”
МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС "СКРЯБИН - РАХМАНИНОВ

От 2012 г. се провежда Международният клавирен фестивал-конкурс "Велики учители". Международния форум се организира от Община Кюстендил, читалище „Братство 1869”,  читалище „Пробуда 1961” гр. Кюстендил и Музикално общество „Александър Скрябин” в България. По време на фестивала през годините се провеждат и различни конкурси – Клавирен конкурс „Виктор Мержанов“, Клавирен конкурс „Скрябин - Рахманинов“ и др.
Всяка година в това голямо музикално събитие участват множество пианисти и преподаватели от Русия, Украйна, Беларус, Япония, Китай, Виетнам, Франция, Германия, Полша, Италия, Турция, Исландия и др.
В журито на конкурсите участват представители на почти всички европейски школи, като Акад. Атанас Куртев – България, Наталия Деева – Русия,  Алессандра Брустиа - Италия, Гърма Ифрашеуа - Етиопия, Велко Глодич – Хърватия, Анна Николаева – Холандия и др.
В рамките на фестивала се организират майсторски класове, концерти, тематични изложби и творчески срещи. Всяка година се връчва си ежегодната награда за цялостно творчество „Велики учители”.

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Насъщност
There are no translations available.

Чудак си бе, различен от чудаците.
Живееше във пещера на ъгъла,
говореха, че твърде е невзрачен,
че има куче зло и ято гълъби.
Не идваше при другите във кръчмата,
то, кръчмата, и тя се сви от лани -
и хората, и лятото се свършиха,
но той дойде отнякъде и тук остана.
Съсед му бе стар фехтовач на думи
и с него се сражаваха словесно -
тогава виждахме над пещерата лумнал
от Феникс огън да гори безчестия.
И цяло село бяхме храненикът му –
просяк го мислехме, хлебар бе всъщност,
но само в тъмното се рееше светликът му,
когато носеше по къщите насъщния.
Тъй времето вървеше, а във ниското
на тиха нива сееха се кръстове -
чудакът беше там и ги почистваше,
по-бял от всички ангелски отсъствия.
Докато дойде ден и всички чухме,
че влязъл в кръчмата и мълчаливо -
с рецептата за хляба и със кучето,
приседнал и прегърнал с поглед живите.
А после си заминал в свойта нива
голяма като хляба му пречистен.
И чудото му в селото сънувахме
все по-далеч от лошите ни мисли.

 

Първа награда
Светлана Ангелова
гр. Харманли