Home Upcoming Клавирен - "Велики учители"
There are no translations available.

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ”

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПИАНИСТИ „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”
МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС "СКРЯБИН - РАХМАНИНОВ

От 2012 г. се провежда Международният клавирен фестивал-конкурс "Велики учители". Международния форум се организира от Община Кюстендил, читалище „Братство 1869”,  читалище „Пробуда 1961” гр. Кюстендил и Музикално общество „Александър Скрябин” в България. По време на фестивала през годините се провеждат и различни конкурси – Клавирен конкурс „Виктор Мержанов“, Клавирен конкурс „Скрябин - Рахманинов“ и др.
Всяка година в това голямо музикално събитие участват множество пианисти и преподаватели от Русия, Украйна, Беларус, Япония, Китай, Виетнам, Франция, Германия, Полша, Италия, Турция, Исландия и др.
В журито на конкурсите участват представители на почти всички европейски школи, като Акад. Атанас Куртев – България, Наталия Деева – Русия,  Алессандра Брустиа - Италия, Гърма Ифрашеуа - Етиопия, Велко Глодич – Хърватия, Анна Николаева – Холандия и др.
В рамките на фестивала се организират майсторски класове, концерти, тематични изложби и творчески срещи. Всяка година се връчва си ежегодната награда за цялостно творчество „Велики учители”.

 
 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Насрещен вятър
There are no translations available.

Едно море тревожно е натегнало  
и да връхлита всичко – отначало – 
сбогувам се до топлата човечност,
до детски снегове и смях, прощавай…

Да вдигна котва за раздяла, нищо че
насреща иде вероломен вятър – 
моряците, през мелниците минали 
на изпитанията, стават капитани.
Докато унизени, те презират 
остатъка от чуждото преяждане,
да мия с тях нозете на иконите
и както гледат в мен – да ме смаляват.

Едно море в небето е натегнало
да плисне отведнъж и – отначало –  
помилуй ме със рани да умирам
и да обикна всички, както някога.
Помилуй ме в Обзор като привързан
за мачтата на Ингилиз поляна
да пея и да плача до разсъмване
със майките от Беломорска Тракия.
Да не забравям никога, за нищо на
света, което след смъртта остава – 
помилуй ме на някой да приличам
от падналите в плен на свободата.

Захвърлен във утробата на кита,
с чирпанските ками да ме прекръсти
на Горно Белево и Даскалови кърът
и като Йон, от гроба непокътнат,
в гемиите да впрегна вихрогони
през пурпурните облаци в прибоите
към Лаксата, към Шабловия кой… за Бога,
къде ли свършват хорските неволи?

Навярно – след вълнения пияни –
душите на рибарите се връщат
и скръбните им гласове огласят 
потъналите в пясъците къщи.
Изплували като от сън тегоби,
но аз не мога нищо да добавя – 
мълчание, мълчание, че даже и
безбрежна тъмнина оттук нататък…

Бих искал със един замах да паднат
мислите ми, врани ненадейни –
родените след мен, че се надсмиват
над моите опечалени вери…

Дали море отвътре е натегнало,
или потоп връхлита – отначало – 
помилуй от човечност да умирам
и да обичам всички, както някога.

Трета награда: 
Динко Маринов Динков
гр. Бургас