There are no translations available.
Честта е болна, съвестта пияна а ореолите – алъш-вериш.
„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов
- Можеш да си купиш ореол, ще се спазарим, алъш-веришът да върви! - Душевен зъбобол причиняваш ми и трудно дишам...
Смешните ти думи проверих в речника. Засрамени са вече. Ореолът – купен?! Ти роиш самовлюбен страшен грях, човече!
Знаеш кой е истинският луд – приказката чувал си стократно. Да изместиш с безпардонен шут всеки, даже ако той е брат ти –
за нормално ли прие това, само да върви алъш-веришът? Парят вулканичните слова, моливът е в колапс и не пише.
Черен гняв по листа бял тече, разум търси вярната посока. „Е, какво пък толкоз! – ще речеш. - С ореол се стига до високото!“
Вратовръзка носиш, но в юлар някой я превръща – начертано е. Гониш само своя личен кяр и готов на всичко си. Керванът
от години – не, от векове си върви. Наоколо – пустиня... Зъзнат във душата страхове, тя е пак обречена робиня.
Много дълго „болна“ е честта, крехката ни съвест е „пияна“. Как ще издържим на тежестта, живи сред лъжата да останем? Специална награда Мария Панайотова гр. Ямбол |
|