Начало Културен календар На старата градска песен

Актуално

XIV Международен фестивал на шлагерната и старата градска песен “Пей сърце” Кюстендил - 19 и 20 септември 2020 г.

КЛАСИРАНЕ

 

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и четвъртото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 22 до 24 октомври 2020 г. в гр. Кюстендил.

ПОДРОБНОСТИ

 

Международен фестивал на старата градска песен
"Пей сърце"

Четиринадесети международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2020 ще се проведе на 19-20 септември 2020 г., под патронажа на кмета на община Кюстендил.

Цел: Съхраняване и популяризиране на старата градска песен, възраждането и за нов живот и приобщаване на младите хора към нейната лиричност и красота.

Фестивалът е с конкурсен характер.

 


 

Класиране - 2019

Класиране - 2018

Класиране - 2017

Класиране - 2016

Класиране - 2015

Класиране - 2014
Класиране - 2013
Класиране - 2012
Класиране - 2011
Класиране - 2010
Класиране - 2009
Класиране - 2008

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда