Home

Sing Heart National Festival of the Old Urban Song

 

    The Fifth National Festival of the Old Urban Song “Sing Heart”-Kyustendil, 2011 will take place on September 3th and 4th 2011 under the patronage of the Mayor of Municipality of Kyustendil.   Art Director -   Svetlin Kirilov. Technical Director – Orlin Balabanov.
    The event aims to preserve and promote the old urban song, to breathe new life into it and involve young people in its lyricism and charm.
    The festival is held in the form of a competitive program.

Regulations and Application Form

 

Results from the competition - 2010
Results from the competition - 2009
Results from the competition - 2008

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ПРЕД СВЕТОСТТА НА МАЙЧИНИЯ ПРАГ
There are no translations available.

В детството отлепях предпазливо всяка лепенка
за да не изтече кръвта
всяко око в света примижваше от тази гледка
само пеперудите в слънчасал танц над мен
не спираха да следват
суетенето ми в силуета на деня
понякога в тревите стържеше крачето на щурец.

Сега отлепям сънищата от очите си по навик
не чакам „по точката” от миналия век
да изкукурига бодрото петленце
сутрин гадая в осмицата от стенния часовник
като в два кръга от изпито и от приготвено за път кафе
шия с конец от първите лъчи
разпраната в кошмари нощна плът
мислено отрязвам всеки минал пътепоказалец
и чакам с дъх стаен зад стиснатите зъби
ръката ти прохладна от всичките изпрани дни
да помилва челото ми
както през детството с пришити джобчета за всичко.

Повече не искам денят да се превръща във време.
Нито повече да кървя
от минало или от причините на всички възрасти.
Дори не смея да попитам дали съм изтървал живота
като погача която обикаля и обикаля
но не се завръща
нито се преобразява обратно в зърно.
Често един въпрос се хвърля в пропастта на спомена –
златно ли дете съм бил или било е все едно.
И твоята ръка държа нашарения с котви рул до край
в прокъсаната от корабокрушения и несломени
територии
прозрачна моя лодчица.

Назовавам всичко свое с подобаваща гальовност
а всъщност мисля си как
никой никога не е могъл да нарече
живота си с големи думи.
Смалената ми от отдалечавания благодарност
сега извива гръб
да донесе поне едно любимо за милостта ти цвете
от полюса на вечното вълнение
пред избледнели купчини от стари новини
съхнещи в тържествен плам
пред светостта на майчиния праг.


Владислав Атанасов
Поощрителна награда